Доброто образование пази от нещастие и бедност. Това е един от изводите в изследването на Института за пазарна икономика.
Как българите обвързват доходите с представата за успех и щастие? Колкото и да е субективен отговорът на този въпрос, липсата на образование е най-значимият фактор за бедността.
Процентът на бедност при висшистите, които у нас са около милион и двеста хиляди е под 5 на сто.
Гимназиалното или средното професионално образование също е гаранция да имаш работа. Процентът на заетите в тази група е над 60. От тях бедни са едва 12-13 на сто.
А при хората с основно образование бедните са почти 40 на сто. Шансовете им да си намерят работа падат под 50 процента, именно защото нямат квалификация.
Десислава Иванова има диплома от икономически техникум, но вече 6 години не може да започне работа по специалността. Според нея хората с по-висока образователна степен се реализират много по-лесно на пазара на труда. „Защото хората търсят хора, които са завършили и са малко по-помъдрели, за да могат да си вършат задълженията както трябва, а не завършваш 8, 9, 10 клас отиваш да работиш и фактически няма нищо налице, не си разбираш от работата”, казва тя.
За да повиши шанса си за по-добра реализация Деси е мотивирана да учи още, но и да напусне родния си Шумен. Според нея, за да получаваш повече пари е от значение и как си вършиш работата.
„Всички започват на някаква стартова заплата и ако видят, че си мотивиран и успяваш да си вършиш задълженията и ти качват заплатата и евентуално ранга на работа”, допълва Десислава.
Изследването дава шанс над 60 на сто на хора като Деси, да бъдат наети на договор и да се чувстват удовлетворени от живота.
Не случайно в изследването около милион и половина бедни българи дават оценка 3 от 10 на въпроса „удовлетворени ли сте от живота?”.
