България изостава в дигитализацията на обществените библиотеки. Липсата на пари и дългият период за защита на авторското право са основните пречки пред създаването на виртуални копия на книгите и документите, част от книжовното ни наследство.
Според последните данни от проучване на Българската библиотечна и информационна асоциация, което обхваща близо 100 библиотеки, доста малка част от книжовното наследства на България съществува във виртуалното пространство.
Библиотеките са дигитализирали по-малко от 5 на сто от ръкописните книги, също толкова от старопечатните, малко над 15% от периодичните издания от 1844 до 1944 година.
Основните проблеми – липса на средства, срокът от 80 години за защита на авторското право и това, че няма работеща национална стратегия за опазване и достъп до книжовното наследство.
От 4 месеца столичната библиотека работи по нов проект за дигитализация. Вече има онлайн каталог от 500 000 книги, които могат да се доставят в удобен за читателя филиал. Може да се търси и виртуално книжно съдържание в цялата мрежа.
„С изключение на някакви територии в Африка и в Латинска Америка, Папуа Нова Гвинея, иначе от всяка точка на света има регистрирани достъпи до библиотеката”, обяснява управителят на фирмата, разработила софтуера за библиотеки Никола Бажлеков.
Владимир Благоев често използва онлайн услугите на библиотеката. „Разбира се, винаги е удобство, ако можеш да четеш на всяко място, по всяко време, така че това е хубаво нещо дигитализацията на книгите”, смята той.
Столичната библиотека е дигитализирала над 200 хиляди страници от вестници и списания до 1944 година. Работи се по онлайн архив на детската книга. Всичко това с изтекли авторски права.
„Това е един проблем, който трябва наистина да се реши, специално за обществените, за публичните библиотеки, за да може наистина този достъп до читателите да бъде облекчен и разбира се хората да четат това, което желаят”, коментира ръководителят на направление „Обслужване” Марчела Борисова.
В дигиталния вариант на националната библиотека също най-голяма част заема периодиката. Усилено се работи и с ръкописи, графични издания, ориенталски документи и българския исторически архив.
Дигиталният център може да прави до 55 хиляди файла годишно.
„Основно, това което пречи е липсата на добра организация и добра инвестиция в създаването на дигитални обекти. Ако проследим политиката, говоря само за националните библиотеки, на европейските страни ще видим, че те имат доста голямо количество вече дигитализирани обекти”, заяви Анета Дончева, зам.-директор на Националната библиотека.
До момента Националната библиотека е дигитализирала 350 000 файла от многомилионната си колекция.
За разлика от България в останалите европейски страни се дигитализират и съвсем нови издания, но за това инвестира и държавата. В Гърция например дигитализацията започва преди повече от 10 години, а академичните онлайн библиотеки са на едно от челните места в Европа.
