На 8 март се отбелязва Международният ден на жената – празник, установен по предложение на Клара Цеткин на Втората международна конференция на жените социалистки в Копенхаген през 1910 г. Историята на празника започва още в далечната 1857 г. в Ню Йорк, когато е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики.
Днес това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените и повод за размисъл за неравенството между половете.
В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., през 1915 г. е първото публично честване. Като празник в цялата страна 8 март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.
Отначало той се отбелязва най-вече в предприятия, заводи, учреждения, където се правят събрания за отчитане на приноса на жените в производството, културата, науката и обществения живот.
След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните институции.
Започнал като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни, предимно Източна Европа, Русия и страните от бившия Съветски блок. В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и на обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
