НЦИОМ: 60% от готовите да гласуват на референдума отговарят с "Да"

Между 27% и 37% от пълнолетните българи изявяват готовност да участват на референдума за ядрената енергетика в неделя. Данните са на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) и са към дата 20 януари.

Сред заявилите, че ще гласуват на референдума, посочилите, че ще отговорят с „Да” са 60%, а тези, които твърдят че ще отбележат „Не“ в бюлетината са 40%. Интервюираните, които възнамеряват да гласуват с „Да“ на референдума са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас, в сравнение с онези, които биха гласували с „Не“.

За последните три месеца е регистрирано известно покачване на дела на противниците на развиването на ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. В момента съотношението между привържениците и противниците е приблизително 3:2.

Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас, твърдят че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не на партийна дисциплина. Нещо повече – две трети от българите отричат да са повлияни от официалните позиции на лидерите на основните политически партии у нас.

Референдум, лишен от смисъл

За да породи правен ефект референдумът, до урните трябва да отидат 4 226 194 души - толкова хора, колкото са дали своя действителен глас на последните парламентарни избори. Законодателят обаче е предвидил специална хипотеза, която дава указания какво би следвало да се направи, ако референдумът не успее да заинтересува необходимия брой хора, но въпреки това в него са участвали поне 20% от гражданите с право на глас. По груби сметки това са около 1,4 милиона души.

Ако предложението е събрало повече от 1,4 милиона гласа, но по-малко от 2 113 098, и положителен отговор са дали повече от половината от участвалите, то тогава то се внася в Народното събрание и се разглежда по реда, по който се разглеждат подписките на гражданите. Парламентът в такъв случай е длъжен да се произнесе в тримесечен срок.

Експертите обаче уточняват, че последната седмица от кампанията може да предизвика известни промени в декларираните намерения за гласуване.

Засега категорично участие заявяват две трети от привържениците на БСП, 59% от тези на "Атака", близо половината от тези на ГЕРБ, 42% от привържениците на „България на гражданите“ и 35% от тези на ДПС.

Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. В градовете-областни центрове декларативната активност е по-ниска от средната. Най-ниска засега се очертава избирателната активност в столицата.

Основният аргумент на нежелаещите да гласуват на предстоящия референдум е убеждението им, че той е лишен от смисъл.

Бойкотът остава по-скоро формула на политическо говорене в дните преди референдума, доколкото преобладаващата част от избирателите не го възприемат като механизъм за изразяване на гражданска позиция.

Само 11% търсят информация за референдума

През последните три месеца темата за референдума е в центъра на общественото внимание и е широко отразена в медиите, отбелязват социолозите. В сравнение с ноември 2012 г., в края на януари 2013 г. са регистрирани по-високи дялове на хората, които определят информираността си като „висока“ или „средна“. Определящите информираността си по темата като „ниска” за същия период намаляват с осем пункта – от 36% на 28%. За последните три месеца напълно неинформираните и незаинтересовани от темата респонденти намаляват почти двойно.

Малък е делът на пълнолетните българи, които целенасочено и активно търсят информация по темата за референдума (11%). В по-голямата си част симпатизантите на основните политически формации (с изключение на тези на ДПС) се самоопределят като „средно информирани“ т.е. хора, които не търсят целенасочено информация по темата, а попадат на такава. Сред симпатизантите на ДПС, най-голям е делът на хората определящи се като „ниско информирани” по въпросите за ядрената енергетика.

Експертите отчитат зависимост между самооценката за информираност и стандарта на живот на респондентите. Хората с високи доходи, столичаните, високообразованите респонденти и мъжете по-често от останалите целенасочено търсят информация по темата за ядрената енергетика и именно те се самоопределят като „високо информирани“.

Жените, хората с основно образование и с ниски доходи най-често определят информираността си като „ниска”. Те посочват, че са чували за ядрена енергетика, но не търсят информация по темата.

Както преди три месеца, така и през януари 2013 г., се наблюдава отсъствие на пряка зависимост между степента на информираност на населението по темата на референдума и начина, по който българите възнамеряват да гласуват.