Точно преди 50 години малка лавина в подножието на Мальовица води до най- голямата трагедия в българските планини - загиват 11 алпинисти. Нещастието е увековечено в книгата "Лавина", на Блага Димитрова.
В ранното утро на 16 декември 1965 г. 16 алпинисти от школата по алпинизъм към Градския съвет на Българския туристически съюз поемат към върха. Целта е траверсът Мальовица - Злият зъб в Рила, с който да се открие зимния сезон.
Това, което ще се случи, ще се оцени като най-голямата трагедия в българския алпинизъм, а нещастието ще изплува в спомените на оцелелите вече 50 години. Като Лавината.
Трудно е човек да си представи, че на толкова малка площ е възможно да се разиграе трагедия от подобен мащаб. Лавината тръгва по склоновете на Орлето и се свлича заедно с алпинистите. Снегът среща отсрещния склон и се обръща, като затрупва алпинистите.
Загиват 11 от 16-те. Сред тях директорът на школата Тодор Николов и майсторът на спорта Михаил Угляров, Георги Стоянов, Георги Топалов и Спас Малинов са сред оцелелите.
„Някой действително извика лавина. И когато погледнах нагоре, защото нормално е да падне отгоре, видях как склонът се нацепи и тръгна една снежна маса, която започна да се движи надолу на вълни”, спомня си Топалов.
Друг оцелял, Георги Стоянов, допълва: „И както са ни учили, да забиеш ледокопа при такъв тип лавина, да подскочиш нагоре лавината да мине под тебе. Опитах се да го направя това нещо, но лавината ме удари по краката и започна да ме въргаля надолу”.
Емоционалната изповед на оцелелите алпинисти и поглед към причините за трагедията - тази събота в bTV Репортерите.
