Около 40 000 са бездетните семейства в България. За част от тях единственият шанс е ин витро процедура с чужди яйцеклетки. Донори на генетичния материал обаче почти няма.
Едва 600 са официално регистрираните донори у нас. По закон всяка жена, която е на възраст до 34 години и реши да стане донор, може да дари до 3 свои яйцеклетки. Простите сметки показват, че от 600 донори могат да се родят в най-добрия случай близо 2000 деца. В Испания и Франция жените донори са в пъти повече.
Цветелина Димитрова е един от малкото донори на яйцеклетки. Дарява, след като чака 7 години появата на двете близначки Божидара и Ива. Наплив на желаещи обаче да станат донори няма. Жените се страхуват от усложнения.
„Едно на милион е да се получи усукване на яйчник, да изкърви яйчник. Най-големият проблем на донорството е липсата на информираност и гласност по темата”, казва Виктория Георгиева от „Майки за донорство”.
По закон Цветелина никога няма да научи дали от нейните клетки се е родил нов живот. „Подписала съм наториален документ, който забранява аз да се свързвам с него, както той с мен. Просто дарявам. По нататък не знам какво се случва”, казва тя.
Църквата осъжда донорството на яйцеклетки и го смята за опасно. Анонимното може да доведе до кръвосмешение след години. Други жени донори обаче споделят в интренет, че познават родителите и децата, родени от техния биологичен материал. Във форумите се дискутира и търговията с яйцеклетки.
В агенцията по трансплантации сигнали за злоупотреби няма. Четирима души проверяват над 60 клиники в страната.
Цветелина е готова да дари отово яйцеклетки. „Бих го направила, защото има домове, където една яйцеклетка би им променила целия живот заради едно „мамо”, убедена е тя.
Точен брой на родените бебета от чужди яйцеклетки няма. И все пак стъпки към развитие на донорството се правят - съвсем скоро ще бъде изработен етичен кодекс. Особено място в него ще има изискването за анонимност на донор.
