Тази година се възстановява Роженския фолклорен събор след деветгодишно прекъсване. Той ще предложи четири сцени, над 8 хиляди изпълнители и само фолклорна музика.

За трите дни се очакват 350 000 посетители.

Една легенда възкръсва за нов живот, един символ засиява с нова светлина. Легендарният Роженски събор е символ на обединение и родолюбие, доказателство за богатата духовност и здрави корени на българина. Роженският събор е извор на народния дух и гений, на непреходния дух на народното творчество и на богатството на българския фолклор и традиции. Това каза в словото си на откриването президентът Росен Плевнелиев.

Събитието се провежда под патронажа на държавния глава.

Според президента родопският фолклор е изразител и пазител на непреходните традиции и богата духовност на българския народ. Благодарение на него през вековете сме успели да съхраним националната си идентичност, посочи Росен Плевнелиев.

Празникът започва днес с 401 каба гайди, Валя Балканска, Петър Янев и кукери.

Програмата включва фолклорен конкурс, изложения на традиционни занаяти, биопродукти, представяне на животновъдството като поминък, музейни изложби.

Най-възрастният гайдар Стою Ченгаров разказа пред bTV, че е пропуснал само две издания на събора от началото му през 1961 г. По думите му изживяването е толкова силно, че все още се помнят емоциите от 2006 г.

Хотелите и къщите за гости са изкупени още преди три месеца. Над стотиците палатки на всички, които не са успели да резервират стая, се вие най-голямото българско знаме – 5400 квадратни метра.

 

Историческа справка

Началото на единен събор на Рожен е поставено през 1898 г. по инициатива на отец Ангел Инджов, съратник на Петко Войвода. Съборът на Рожен е бил място за срещи на разделени родове и комитски дружини, за сватби и извисяващата се над бориките родопска песен. Рожен носи непокорния дух на планината и съзвучието на гайди с гласове-чанове.

Изследвания на историци от Държавен архив - Смолян показват, че съборът е имал своята роля в освободителното движение. На Рожен в миналото се срещат и хайдушките дружини, които чертаят планове за освобождение и за присъединяване на откъснатите територии към България, неведнъж тук се събирали и четниците на Пею Шишманов, коментира Зоя Начева, директор на Държавен архив- Смолян.

Съборът на Рожен събирал до 1912 г. родове и приятели, останали от двете страни на границата. На поляните пристигали гости от "Стара България", както родопчани тогава наричали своите събратя в освободените вече земи. В съборните дни се отваряла границата, която до 1912 г. минавала именно по билото на Рожен.

Фолклорният събор в Рожен
  • Красивото лице на традиционното българско облекло (ГАЛЕРИЯ)
  • Всички – на Рожен (ОБЗОР)
  • Чуйте духа на Родопите!
  • Роженският събор – над век история (СНИМКИ)
  • Невиждан интерес към събора в Рожен
  • "Багатур" заслужи овации на Рожен с демонстрация на бойни умения
  • Километрични задръствания по пътя за Смолян заради Роженския събор
  • Трафикът в района на Роженския събор е натоварен
  • Емоции от Рожен - песни, гайди и пъстри носии (СНИМКИ)
  • Промени в движението заради Роженския събор