Емоции от Рожен - песни, гайди и пъстри носии (СНИМКИ)

Продължава съборът в Рожен, който започна вчера в Родопите след деветгодишно прекъсване. Той бе подновен с пищно изпълнение на 400 гайди. Нашият фоторепортер Ладислав Цветков успя да улови атмосферата на събитието освен с обектива и с емоциите от срещи с някои от участниците. Ето разказа му от първо лице:

Нищо не може да уплаши нашите баби - днес на събор, утре пак работа и ежедневни задължения.

Песни, гайди и стотици хора, които се лутат напред и назад. На фона на поседнали на поляната хора три жени стоят в пъстри носии. Гледат ме преценяващо, докато ги снимам. Снимки добре, но да си купиш едни чудесни чорапи?

Така се запознавам с три жени от група, дошла от района на Крумовград. Нищо не излиза от опита за търговия. Не защото ръчно плетените вълнени чорапи не са красиви. Напротив, очите ми остават в тях. Просто цената е такава, че няма как да се разберем. Все пак Катя Бонева държи да ми каже, че една седмица ги плете.

Не са останали местата, където някой си прави труда да прави подобни неща, без да е сигурен, че ще ги продаде, а да се очаква, че някой по-млад би се хванал с такава работа, предизвиква смях в жените. Те сега си блеят в телефоните с часове, но да свършат нещо е трудна работа. Едната от тях е още по-крайна по адрес на глобалната мрежа и телефоните. Не спорим за това.

Все пак ми разказват за ежедневието си, дори без да съм ги питал. Гледат тютюн, но работите не вървят. За жалост, освен земеделска работа казват, че друго не е останало. Вървим с тях към мястото, където ще пеят. Само две песни ще са, защото имат шест минути. Това не ги кара да са сърдити, защото фестивали не им липсват.

Разказват, че от 1981 година ходят да пеят по събори, а на миналия събор в Копривщица дори са взели награда. Въобще каквото и да е, те не спират да се шегуват. Онова отношение към всичко каквото се случва или не с усмивка на лицето.

Тази среща с нищо не е нито особена, нито изключителна. Тя е от тези, които ние наричаме с лека ръка безсмислени. Така се научихме. Да изхвърляме зад гърба си нормалното общуване, заемащи често пъти далеч по-смешни пози.