На 10 ноември 1989 г. на пленум на ЦК на БКП е гласувана оставката на Тодор Живков като генерален секретар.

Според изследване на Галъп, 45% от българите оценяват периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като положителен. 17% са на мнение, че това са напълно успешни години, а 28 на сто - че е имало грешки, но постигнатото е повече.

Доказателства за годините по време на комунистическия режим виждаме в рисунките на въдворени в лагера Белене. Това са лицата на политическия, военния и интелектуален елит на България, има рисунки и на белоемигранти. Художникът е Петър Байчев, той води и стенографски бележки за времето, в което е прекарал в Белене. Адвокат е по време на репресиите през 1948 г. и остава в Белене до 1954 г.

Само година по-рано лагерът напуска най-възрастният оцелял лагерник - Иван Попов от Плевен. На 4 ноември той навърши сто години.

Преди 62 години Държавна сигурност затваря родения в охридските села Иван с измама. Викат го уж да участва в конференция за държавното земеделско стопанство във Варна.

„Всяка вечер те водят с колата и ти казват - избирай между смъртта и живота”, спомня си лагерникът.

През 1952 г. Попов е обвинен в участие във въоръжена група федералисти. Федералистите приемат идеята за съюз с Югославия и харесват социализма на Йосип Броз Тито, вместо съветския модел на партийно и държавно устройство, наложен у нас.

Иван Попов не признава нищо. Макар че е само агроном, той е хвърлен в Белене с хора от бившия режим - съветници и министри на цар Борис Трети.

„300 гр хляб, днес цял ден си на обекта. (...) Те казват „Тука не е угоителен център, тука е лагер, каквото ви се даде, това е”, спомня си Иван.

След близо две години в лагера Попов оцелява. Днес, вече е 100 годишен, но пази като очите си документа, с който е реабилитиран като концлагерист.

„Най-хубавото беше като дойдоха майка ми баща ми да се видим”, през сълзи разказва мъжът. Иван Попов живее сам вече 18 години след смъртта на съпругата си Роза.

„Далеч съм от мисълта да мечтая за някаква носталгия, далеч от тая мисъл, тоя хубав народ, трудолюбив народ, е това е душо”, откровен е Иван.

Останал един век на този свят, вечер Попов има сили да чете спомени и изследвания за българо-македонските и българо-сръбските отношения.

Ордени за репресираните

На днешния 10-ти ноември президентът удостои 23-ма души с орден "За гражданска заслуга" - първа степен, за приноса им в развитието на гражданското общество, демократичните институции и защитата на човешките права и свободи.

Носителите на държавните отличия са се противопоставяли на репресивните методи и нарушаването на гражданските права при тоталитарния комунистически режим у нас.

12 от тях бяха удостоени с ордени посмъртно.

На церемонията в Гербовата зала присъстваха и президентите Желю Желев и Петър Стоянов.