След 16 години на сцена пиесата "АРТ" тръгва из страната. Всички тези години игра направили тримата актьори - Атанас Атанасов, Владо Пенев и Иван Петрушинов, много близки приятели. Според професор Атанас Атанасов именно тази им близост е разковничето в успеха на пиесата. А смехът в залата и усмихнатите зрители е само подарък.
„Аз си мисля, че това дали всяка вечер си пием виното няма никакво значение. Но за да се получи добрият резултат в тази пиеса, ние наистина тези 2 часа трябва да се чувстваме много близки. Така можеш да кажеш на другия човек абсолютно всичко, което си мислиш”, допълва Атанасов.
А гафове по време на игра никога не липсват. Дори когато всичко върви по мед и масло, се намира някой изненадващ зрител със забавни претенции. Иван Петрушинов казва, че често изобщо не усеща как минават двата часа на сцената.
„Веднага си спомням за тоя случай, в който телефонът на една възрастна дама звънеше, ние утихнахме, притихнахме, телефонът спря, ние продължихме да играем, след това пак започна, започнаха да се обаждат хората отстрани: Госпожо, моля ви се, изключете го, и тя: Ами не знам как. Или пък друг случай, в който картината в представлението през цялото време е с гръб към публиката и тя не вижда всъщност какъв е предметът на нашия спор и някъде на 30-ата минута една жена не издържа и каза: Хайде обърнете тая картина! Така че случаите са много”, разказва през смях Атанасов.
Актьорът Иван Петрушинов си спомня за случай, в който Владо Пенев дори спрял представлението.
„Понякога публиката е много млада и трудно влизат в тези проблеми. Може би не им е чак толкова интересно или ние не сме успели да ги вкараме хубаво и те започват нещо да си говорят, при което Владо, който е най-решителен в тези моменти, спря представлението. Изтича горе до балкона и се чу: Ако вие не млъкнете!”.
А равносметката за 16-те години професор Атанасов определя така: трима актьори, които са себе си и на сцената.
„Арт” в „Малък градски театър” продължава да се играе и след брой 200 на сцена.
