България чества 106 години от независимостта си. На този ден през 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд I обявява Независимостта на България.

Тя е призната от Османската империя и Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново.

Денят на Независимостта се оказва един от новите стари празници в календара на българите. Снимки и кореспонденции разказват, че е честван изключително тържествено. Паметни плочи за годишнините от Независимостта има в цялата страна. Една от най-старите е издълбана в скалите край Търново. През 1944 г. обаче, празникът е обявен за царски и отбелязването му е прекратено. И така до 1998 г., когато Денят на Независимостта възкръсва като официален празник.

Честванията във Велико Търново

Празникът във Велико Търново започна с тържествена Света литургия и водосвет в църквата "Св. 40 мъченици". По традиция беше прочетен Манифестът, с който княз Фердинанд провъзгласява Независимостта на България.

Празнично шествие по случай Независимостта достигна крепостта „Царевец”, където манифестът беше прочетен още веднъж след военния ритуал за издигане на Националното знаме на Република България. След това то премина през центъра на града.

Тържествата ще приключат с тържествена заря - проверка от 19:30 пред крепостта „Царевец”. За първи път през тази година традиционното излъчване на Аудиовизуалния спектакъл „Звук и светлина” ще бъде предшествано от ново лазерно шоу.

История

По силата на Берлинския договор от 1878 г. България е васално княжество на Османската империя, което спъва икономическото развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения.

Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки. Затова след постигането на Съединението с Източна Румелия усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г., когато вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария готви анексията на Босна и Херцеговина, докато в Истанбул е извършен превратът на младотурците.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Велико Търново, където трябва да обявят независимостта на България.

Влакът, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен - от София и от Виена, а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. През 1909 г. са подписани три протокола – Руско-турски, Българо-турски и Руско-български, според които Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната през 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а тя, от своя страна, се се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата „цар на България”, а дотогава никоя друга православна държава освен Русия не е въвела тази титла.

Всичко за празника с директни влючвания на репортерите на bTV очаквайте по-късно в емисиите новини и на btvnews.bg.