Месечната инфлация в България през април 2026 г. е 1.8%, а годишната инфлация достига 6.8%, показват данните на Национален статистически институт. От началото на годината инфлацията е 3.7%, а средногодишната инфлация за периода май 2025 – април 2026 г. е 4.8%.
Най-сериозно поскъпване през април е отчетено в групите „Транспорт“ – с 9.0%, „Облекло и обувки“ – със 7.9%, и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – с 1.7%. Спад на цените има единствено при „Развлечения, спорт и култура“ – с 1.6%, предаде БГНЕС.
При хранителните продукти най-голямо увеличение е регистрирано при доматите – с 28.8%, пипера – с 24.8%, зелето – с 18.3% и агнешкото месо – с 9.1%. Поскъпват още бананите, свинското месо, лукът и млечните продукти.
В същото време поевтиняват кафе, картофи, маргарин, зрял боб, сирене и кашкавал.
Сред нехранителните стоки и услуги най-сериозно увеличение е отчетено при газ пропан-бутан за автомобили – с 26.3%, международните полети – с 24.4%, дизеловото гориво – с 19.5% и бензина А95Н – с 9.2%. Облеклото и обувките също отбелязват значително поскъпване.
Поевтиняване е отчетено при прахосмукачките, туристическите пакети в страната, хотелите в курортите, пералните и сушилните машини, както и при климатичната техника и телевизорите.
Данните на НСИ показват още, че натрупаната инфлация за последните пет години, измерена чрез индекса на потребителските цени, достига 44.5%.
Според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), използван за сравнение в Европейския съюз, годишната инфлация през април е 6.0%, а месечната – 1.8%.
При индекса на цените за малката кошница, който измерва потреблението на най-нискодоходните 20% от домакинствата, месечното увеличение е 1.5%, а годишното – 4.5%. Най-силно при тази група поскъпват хранителните продукти – с 2.0%.
Новият земеделски министър Пламен Абровски обясни, че с удължаването на закона за еврото няма да има безконтролно увеличаване на цените в следващите месеци. Обеща и по-ефективна регулация.
„В момента при липсата на всякаква регулация, ако вземем един прекрасен български кашкавал, който струва 10 единици и вземем един млечен продукт, който е внос, който струва 15 пари, търговската верига със своята надценка може да направи по-евтиния български кашкавал по-скъп на рафта и по този начин да влияе върху производството“, даде пример Абровски.
Новата методика ще помогне да стане ясна коя е справедливата цена за една стока. Тя ще отчита разходи, логистиката, нормална търговска надценка. Ще се гледат и цени в други европейски държави.
„Към тези цени ще се направят приравнявания в зависимост от различното ДДС в съответните държави и съответно може да се сложи индекс за покупателна способност на гражданите в различните държави, колкото повече параметъра събираш, толкова повече имаш осреднена цена“, коментира Явор Гечев, депутат от „Прогресивна България“.
А потребителите се надяват, докато новите идеи на властта заработят, инфлацията да не расте драстично.
