2023 година е най-топлата година от 1930 г. насам. Средната годишна температура за страната е 12,9 °С, което е с 1,6 °С над климатичната норма за периода 1991–2020 г. Това съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология.

Средната годишна максимална температура за страната е 19,3 °С, което е с 2,4 °С над климатичната норма. Най-високата максимална температура за 2023 г. е 43,0 °С, измерена на 25.юли в Русе.

Средната годишна минимална температура за страната е 7,6 °С, което е с 1,7 °С над нормата. Най-ниската минимална температура в България през 2023 г. е минус 24,7 °С, измерена на Мусала на 6 февруари. В станциите от метеорологичната мрежа на НИМХ с надморска височина под 1000 м най-ниската измерена температура през годината е минус 21,4 °С – на 9 февруари в Трън.

Снимка: Getty Images

През 2023 г. са регистрирани около 464 000 мълнии на територията на страната, което е с 26% под средния брой за последните 10 години. Денят с най-много регистрирани мълнии е 4 ноември – около 31 000.

Снимка: btvnovinite.bg

Общият брой дни през 2023 г. с циркулация, водеща до пренос на пустинен прах от Сахара над България или над част от нея, е 143. Месецът с най-много такива дни е октомври – 24, а с най-малко e декември – 5, посочват още синоптиците.  

А каква е била 2022 г.?

Полярните региони и Европа са най-силно засегнати от глобалното затопляне през 2022 г. Сочеше анализ преди година. 2022 година е била петата най-топла в световен мащаб според данните на службата на ЕС за мониторинг на климата „Коперник“.

Европа е преживяла най-топлото си лято, като през последните 30 години температурите са се увеличили повече от два пъти над средното за света и по-бързо от всеки друг континент.

Последните осем години са и най-топлите, които са били регистрирани досега. Те са били с повече от 1 градус над дългосрочната средна стойност. Това все повече се доближава до преминаването на прага от 1,5 градуса, който е ключова граница за Парижкото споразумение за климата.

Европа и полярните региони - в епицентъра на затоплянето

 

В западната част на Европа беше изключително горещо, а в северните и източните страни – студено. Така годината падна до втората най-топла на Стария континент

Температурните рекорди в много западноевропейски страни бяха счупени, включително и в Обединеното кралство, а летните горещини и интензивните засушавания засегнаха много райони.

В двата полярни региона също се наблюдаваха рекордно високи температури, като на някои места температурите се повишиха с повече от 2 градуса по Целзий над средната стойност за периода 1991-2020 г.

Във Восток в Антарктида термометрите достигнаха 17,7 градуса, които са най-високите в 65-годишната история на метеорологичната станция.

Значителни рекордни горещини бяха регистрирани и в Близкия изток, Централна Азия и Китай, а в Пакистан и части от Индия имаше горещи вълни.

Част от последствията

През 2022 г. наблюдавахме и въздействието на редица екстремни явления, свързани с изменението на климата, като разрушителните наводнения в Пакистан, взели много жертви.

В целия свят се повишиха и нивата на парниковите газове, като метанът се повиши с повече от средното за последните години.

През лятото пък горските пожари, регистрирани във Франция, Германия, Испания и Словения, отделиха най-високите емисии на въглероден диоксид от 20 години насам.