Можеше ли София да изглежда различно от визията, която виждаме днес? Няколко мащабни проекта за знакови сгради не са реализирани по различни причини.
Когато в началото на миналия век Фердинад е провъзгласен за „цар на българите“, той иска да живее в много по-внушителен дворец от този, който вече има в София. Проведен е международен конкурс, явяват се десетки архитекти. Избраното място е Княжеската градинка, където днес е Паметникът на Съветската армия.
„На това място е щял да бъде построен дворец, който да конкурира и е щял да бъде доста по-представителен от настоящия дворец, който се намира на „Княз Александър“, каза Виктор Топалов, от „Бохемска София“.
Дворецът остава само чертеж заради започналите войни. По същата причина не е реализиран и първият проект за Народна библиотека. Сградата всъщност трябвало да е срещу Военния клуб.
Градска легенда е, че дупката в градинката на „Кристал“ е от бомба от Първата световна война. Всъщност това е първа копка за бъдещата Народна библиотека.
Само на хартия остава и първият проект за Съдебна палата. Тя трябвало да се издигне на мястото на БНБ, но князът забранил, за да не гледа съдилище от прозорците си. Построените по-късно сгради и до днес са сред символите на града.
„София всъщност е спечелила поне от гледна точка на едно по-късно развитие на града, така че имаме едни много адекватни, много добри за града проекти от съответния период“, заяви Васил Макаринов от Фондация "Български архитектурен модернизъм".
И трите нереализирани проекта са на архитект Никола Лазаров. Той обаче, оставя почерка си в града чрез сградата на Военния клуб, двореца „Врана“ и много други сгради.
