Маратонът на Ню Йорк – едно от най-великите спортни състезания в света. Върховно изпитание на тялото и духа. За своите 52 години живот, тази епична надпревара се е превърнала в символ на победата. Но не на победата, която се измерва в часове, минути и секунди. И не на победата, която се материализира със златен медал върху врата на някой, пресякъл пръв финала.
Маратонът на Ню Йорк е символ на победата на човека над самия себе си. Защото на този свят не съществува по-разтърсващо чувство от това да прескочиш стените, които сам си иззидал и да преодолееш страховете, които те стискат за гърлото нощем.
Над 50 000 застанали на старт от 131 държави от всички краища на земното кълбо. 47 839 официално финиширали. Това гласи сухата статистика от тазгодишното издание на маратона на Ню Йорк. И още: 15 933 чужденци, завършили успешно дистанцията от 42,195 км.
И сред тях, един българин с необикновено сърце.
За Добри Добрев, участието в Ню Йорк със сигурност е сбъдната мечта. Това е едва третият му маратон (за първи път бяга на маратона в София, а през лятото участва и на прочутия маратон в Берлин – б.а.). Той има участие и в Ironman триатлона – една негова отколешна страст.
„За да участваш на маратона в Ню Йорк, трябва да те изтеглят от лотарията. Такива са правилата и за останалите големи маратони: в Лондон, Токио, Берлин, Чикаго и Бостън. Желаещите са няколко десетки пъти повече от капацитета на събитието. Един приятел, с когото тичаме маратони, ми каза, че се е записал за Ню Йорк. Записах се и аз. Мен ме изтеглиха, него не…късмет!“, споделя Добри.
„Ще запомня Ню Йорк с невероятната организация. Как мислите се организира събитие с над 50 хиляди участници в един от най-заетите и интензивни градове в света? Ще го запомня и с атмосферата: нямаше нито един метър, в който да няма хора да те подкрепят. Викат за всеки участник, свирят, пеят, празнуват.“
За да бягаш над 42 км по собствено желание, в която и да е точка на планетата обаче е повече от ясно, че сърцето ти трябва да бие по-лудо от ритъма на средностатистическия гражданин на света. В случая с Добри това важи повече от всякога, а причината далеч не е единствено в шампионския му дух.
Добри е роден със сърдечен проблем. Има вродено генетично заболяване – пролапс на митрална клапа (болест на Барлоу – б.а.). Казано на прост език – една от клапите в сърцето му не се затваря напълно и пропуска кръв на обратно. Когато е „малко“, това е ОК, но ако заболяването прогресира, на сърцето започва да му се налага да работи по-интензивно.
„Винаги съм знаел за този проблем. Преди лекарите ме съветваха да го карам без спорт и без натоварвания. Не съм ги слушал, защото съм инат. Това не означава, че съветвам хората да не слушат лекарите си. Точно обратното – в днешно време именно лекарите, които са край мен ме съветват да правя точно това, което, правя и медицината вече е фокусирана изцяло върху качеството на живот. Но ако не бях спортувал, най-вероятно нямаше да мога да кача и един етаж със стълби без да се запъхтя“, казва Добри.
Детството му минава в родния му град Варна, където активно тренира плуване и въобще не се вълнува дали неговото сърце е по-различно от това на връстниците му. Обича движението, но си признава, че докато не навършва 30, не е особено активен спортист. И така, докато не попада на един клип от състезание за Ironman триатлон:
„Тогава си казах, че това е абсолютно невъзможно, но пък изглежда много забавно: три спорта в едно. Аз два от тези спортове ги правя и ги харесвам (плуване и колоездене - б.а.), мога да се науча да бягам и ще видим докъде ще стигна.“
Нека ви разкажем малко и за Iroman триатлона: в него се плува 3,8 км, кара се колело 180 км, а след това се тича маратон от 42 км. И всичко това, едно след друго, в един ден, без почивка!
Хора със сърдечно заболяване като това на Добри, живеят уж нормален живот, с надеждата, че болестта няма да се „събуди“ никога. Трябва да ходят редовно на профилактични прегледи:
„Това влошаване може да се случи още в детска възраст, но може и никога да не се случи – божа работа.“
За Добри съдбата има свои планове, за които нито той, нито близките му има как да подозират. През 2019 г. той предизвиква себе си и участва в Ironman триатлон. Отнема му да се справи с чудовищното натоварване около 13 часа: „Бедствахме в Алпите заради буря по време на колоезденето. Иначе сигурно щях да финиширам за около 12 часа.“
През ноември 2020 г. Добри се разболява от Ковид. След като се възстановява, решава, че трябва да прегледа сърцето си. И там чува новини, които биха съборили мнозина, но не и него:
„Както и си го очаквал този момент, така и е трудно да повярваш какво се случва. Не звучи логично, че както си тичаш 20 км и караш колело по 4,5 часа, изминавайки 100-150 км, лекарите да ти кажат, че сърдечната ти клапа почти не работи и се чудят как не се задъхваш от 4-5 стъпала.“
Научно доказано е, че атлетите в спортовете за издръжливост, имат много здрави сърца и са способни да компенсират много големи недостатъци. Това всъщност, са спортните сърца – много от тях са наистина необикновени, също, като притежателите си.
Добри изпитва смесени чувства, когато разбира, че няма връщане назад и че пред него не стои друг изход, освен сложна сърдечна операция:
„Минаваш през всички етапи: отрицание, гняв. Естествено, че се съмняваш дали отново ще можеш да тичаш. Още по-плашеща е мисълта дали ще се събудиш след такава операция. Колкото и да са редки тези случаи, те не са невъзможни.“
Страховете са много. И този смел човек не се притеснява да си признае, че го е било страх. Но той признава и друго: надеждата и вярата, побеждават:
„И в спорта понякога е така: страх те е да не паднеш, да не се контузиш и да не можеш да финишираш. Но ако се поддадем на страховете си, нищо хубаво не ни очаква. Просто си казваш, че си силен, минал си през какво ли не, ще минеш и през това и ще излезеш още по-силен от преди.“
Следват седмици, дори месеци на консултации и прегледи:
„Накрая нямах търпение да легна „под ножа“, за да премина и през това предизвикателство. Гледах на него като на тежко и дълго състезание – подготвяш се физически и психически за него. Нямаш очаквания. Просто правиш това, което трябва.“
На 5 юни 2021 г. Добри ляга на операционната маса в "Аджибадем Сити Клиник". Избрал е и „своят човек“ – д-р Асен Келчев – завеждащ отделението по кардиохирургия на болницата. Има му пълно доверие, а всички знаем, че лекарите често са повече от ангели-хранители за пациентите си.
Следват 5 часа операция, 4 часа от които сърцето на Добри е спряно от употреба.
Екипът хирурзи имплантират 16 нео-хорди (специални конци, с които недобре затварящата се част от клапата на сърцето се захваща отново за папиларните мускули и така се подобрява нейната функция – б.а.) в същото това, крещящо за ремонт сърце.
12 часа след изкарването му от операционна и вкарването му в реанимация, Добри е на крака.
И прави първите си крачки.
Малки крачки, които обаче са много по-трудни от последните километри по трасето на Ironman триатлона. 24 часа по-късно той вече е вън от интензивното отделение, а след седмица се прибира у дома:
„Без да преувеличавам, ще кажа, че първите 24 часа след операцията бяха едни от най-тежките в живота ми – и физически, и психически. Но както ме е учил спортът – стискаш зъби и продължаваш борбата. Невероятно е колко бързо се възстановява човешкото тяло.“
Днес, когато всичко това отдавна е зад гърба на Добри, „ремонтираното“ му сърце прелива от искрена благодарност към екипа от лекари, които го изправят на крака:
„Чувствам се късметлия, че попаднах на д-р Келчев. Изключително съм щастлив, че срещнах именно него и че му се доверих. От самото начало беше ясно, че той е моят доктор – той знаеше, че аз ще се върна към спорта и че трябва да се направи най-доброто, на което е способна съвременната медицина. Никога не е крил от мен, че операцията ще бъде много сложна.“
Усложнения има и след достатъчно сложната операция. Добри попада в тези 40% от пациентите, които развиват аритмия след подобна интервенция:
„За щастие, съвременната медицина лекува и това много елегантно – с тънка тръбичка се влиза до сърцето през феморалната вена и се изгаря чрез електрически сигнали мястото, където има проблем. Така се запознах д-р Искрен Гарвански и д-р Михаил Протич.“В продължение на година и половина, на Добри са направени три подобни процедури:
„Това е период, към който не искам да се връщам. Живот с аритмии не е приятен. Както се досещате, аз през това време вече се върнах към тренировките, естествено, със знанието на лекарите.“
Добри не просто тренира, докато лекарите се борят с неговата аритмия. Четири месеца след операцията той пробягва пловдивския полумаратон. Има на своя страна страхотен съмишленик, защото д-р Гарвански също като него е бегач и е специалист по спортните сърца:
„Много хора биха си казали, че това е лудост. Напротив, лекарите препоръчват да се спортува дори по време на подобни проблеми, защото спорта помага на сърцето да оздравее и да стои в кондиция.“
И така, ден след ден, седмица след седмица, месеци, Добри не спира своят път. Води го онзи непобедим дух, който го изправя на крака в първите часове след като лекарите го събуждат, а гръдния му кош е нашарен с шевове.
Днес, тези шевове отдавна са просто белези, на които той не обръща внимание. За него важните неща са други. И за важните неща той иска да бъде чут, защото е наясно, че в неговото положение по света има милиони хора, които не могат да победят страха.
„В света има милиони и които тичат маратони също като мен. Около половин милион души са участвали в Ironman триатлоните. Измежду тях има хора над 85 години, хора с протези на двата крака, хора със синдром на Даун, хора с изкуствени клапи и 6-7 сърдечни операции. Те показват, че нищо не може да спре човешкия дух и че няма невъзможни неща.“
Какво би казал Добри на всички онези затворени между четирите стени у дома, без да се осмелят поне да опитат да предизвикат себе си?
По света има милиони примирени души, които не смеят дори да забързат ход и се считат за обречени. На всички тях, Добри иска да изкрещи с пълни гърди:
- Всичко е възможно, стига да искаш да го постигнеш.
- Не се отказвайте! Много по-лесно е да си намерите оправдание.
- Дисциплината е начин за постигане на всичко.
- Егото е вашият най-голям враг.
- Не е нужно да обичате всичко, което правите, за да постигнете целите си.
- Човешкото тяло е направено да се движи постоянно. На тези, които ми казват, че не е нормално това, което правя, аз отговарям: А нормално ли е да седим на стол по 10 часа, да не слизаме от автомобила и да се тъпчем със захар и вредна храна?
- Посредствеността, извиненията и оправданията са в нашата комфортна зона. Успехът и развитието идват извън комфортната ни зона.
- Предизвиквайте себе си, докато сте живи. Няма такова нещо като „минало ми е времето“, „вече съм стар“, „колената не ме държат“, „това е за младите“.
„Колко много клишета, нали? И клишетата обикновено са верни. А повечето от тях са валидни не само за спорта, а за всичко в нашия живот. Аз просто получих едно добро напомняне за тях“, казва Добри, устремен към поредния си връх.
Напомняне като намигване от съдбата.
Миг, който необикновеното сърце на Добри усети като благословия.
