Все още не може да се каже кога и дали ще има втори лифт в Банско. Дори да има инвеститор, реализацията може да отнеме години. Това обясни в предаването „Лице в лице“ по bTV министърът на околната среда и водите Нено Димов след днешната среща в Министерския съвет, на която бяха обсъдени промените в концесионния договор и плана за управление на Национален парк „Пирин“.
„Днес се разгледаха две теми теми – за промяната в концесионния договор и за действащия план за управление на парк „Пирин“ и неговата актуализация. На практика нито едно от тези действия не води до втори лифт на Банско или до каквато и да било инвестиционна дейност. Те двете отварят възможността за инвестиционни предложения, които минават по цялата последваща законодателна рамка – оценка за въздействие върху околната среда, публичен дебат и обсъждане и едва тогава, евентуално, приемане. Това, което се постигна днес, е че всички почти 40 неправителствени организации и различни институции, които бяха представени, стигнаха до съгласието, че трябва да бъде решен проблемът и да не се формират опашки в Банско“.
Вървейки по процедурата, в момента правим първите стъпки, посочи министърът. „За да се стартира изобщо възможността за каквото и да било инвестиционно намерение, трябва да се промени концесията – днешният разговор, и планът за управление, които също има процедура, която трябва да мине“, обясни той.
Тези решения буксуват от шест години. През 2013 г. почти се е стигнало до решение на Министерския съвет за приемане на плана за управление, но тогава правителството подава оставка, добави министърът.
От гледна точка на придвижването лифтът е много по-екологосъобразен, защото е електрически, отколкото дизеловите и бензинови коли, които се качват в момента, посочи Димов. Той добави, че „това е един проблем, който очевидно има много интереси – и скрити, и открити, и пр.“
„Основното притеснение е да не би да се окаже, че в рамките на парка ще има друго строителство, освен на ски писти и ски съоръжения. При всички положения никакво такова строителство не се допуска, допускат се единствено изграждане на ски писти и техническа инфраструктура. И това е абсолютно категорично, изобщо не може да става дума за подобно строителство“, увери Димов.
Според него „за масова сеч изобщо не може да се говори“.
От думите на министъра стана ясно, че не може да се прогнозира кога ще е ясно дали ще има нов лифт, или не. „Ако до януари се стигне до решение на днешните два казуса и има инвеститор, който иска да го изгради, ще започне процес по оценка на въздействие на околната среда, която трябва да се направи от инвеститора и не е ясно колко време ще му отнеме. Следват 30 дни за подготовка на обществено обсъждане, 15 дни за отразяване на бележките и още 30 дни Висшият експертен екологичен съвет да вземе окончателното решение, след което идва ред на съдебните дела, а всеки може да заведе дело. Това може да отнеме години“, каза той. Димов посочи, че концесията в Банско е била атакувана 58 пъти в съда за последните 10-ина години.
Обжалването на актове се превърна в професия у нас, посочи гостът. „Ако продължаваме по този начин да се саботира на практика българският зимен туризъм, вероятно няма да има инвеститори, които да имат желание да упорстват“, заяви Димов.
Друг резултат от днешната среща е, че сега концесионерът ще плаща двойно повече, каза още министърът. „А по-важното е, че при промяната на концесионния договор се предвижда да има санкции и контрол върху неизпълнение на евентуални екологични проблеми. До момента действащия договор има контрол само върху финансовата част“, добави той.
За мръсния въздух Димов каза, че това е международен проблем и изтъкна, че той съществува в 16 от 28-те държави в ЕС. „Това, че действително въздухът в София става по-чист през годините, изобщо не означава, че той е достигнал нивото, което да ни гарантира здравето и живота“.
Основното замърсяване в момента идва от битовото отопление и автомобилния транспорт, посочи министърът. По думите му при отоплението или горивото трябва да е с добро качество, или уредът, а най-добре – и двете, докато у нас и горивото, и уредите не са с добро качество. Затова предстои да види кога можем да въведем европейските стандарти, като по общинските програми вероятно ще бъде заделен ресурс, за да се дадат такива уреди на най-бедните. Важен е и въпросът с горивото – ако дървата се продават година след отсичането, те ще изпускат 40% по-малко емисии във въздуха, но и по-голяма калоричност, посочи Димов.
Той добави, че ще търси варианти как да се стимулира закупуването на нови коли и електромобили, като ще се дискутира и ограничаването на старите коли.
Вижте целия разговор във видеото: