Нито тогава, нито сега съм имал проблем с отделно лице. Както тогава, така и сега, аз винаги имам проблем с определена политика, а не с отделното лице, което я провежда. Физическите лица не ме интересуват. Това каза в ексклузивно интервю за „120 минути” българският журналист и дисидент Владимир Костов по повод покушението организирано срещу него във времето на социализма.
Малко известна е една случка от живота на Костов, която мнозина определят като достойна за филмов сценарии. Дни преди знаковото покушение над Георги Марков, който е убит с рицин, изстрелян от устройство, маскирано като чадър, Владимир Костов е бил прострелян с подобна капсула с отрова. За разлика от Марков той оцелява, което прави историята му почти невероятна.
Костов коментира, че не оправдава човека, извършил атентата над него, но и отказва да го съди.
Той разкри, че никога не е получавал предупреждение, че е „осъден на смърт”. Въпреки това Владимир Костов е бил наясно, че трябва да очаква нещо подобно, след като е отказал на Държавна сигурност да поднови работата си за тях, във времето след като напуска България.
По думите на му, никой няма логично обяснение защо е оцелял. Според един руски журналист - Аркади В., хората, определяли дозата на рицина при покушението на Костов са допуснали грешка в изчисленията и това му е спасило живота. Един от агентите в Скотланд Ярд, който работил по случая, споделил, че „Нищо друго не мога да Ви каза освен, че имате някой до коляното на Господ горе, който се грижи за Вас”.
Владимир Костов разкри, че никои чужди разузнавателни служби не са се опитали да го „превербуват” след като напуска България. Той изрази мнение, че причината за тази липса на интерес е била предопределен от начина, по който напуска страната. Той публично разкрива, че е бил служител на Държавна сигурност.
Подробности около начина, по който е извършено покушението над Владимир Костов можете да научите в цялото интервю на Светослав Иванов:
Господин Костов, здравейте. Изключително ми е приятно да Ви видя.
Здравейте, господин Иванов, благодаря Ви за срещата, която ми правите с Вашите зрители.
Нека да Ви върна към този ден, в който Вие сте прострелян с рицин. Разхождате се по парижките улици със съпругата си и усещате нещо като удар в гърба. Какво следва след този удар? Можете ли да възпроизведете следващите часове?
Може, разбира се, помня ги много добре. Освен това съм ги описал в „Българският чадър” – книга, която издадох, така че който иска да направи сравнение може да провери там, че си спомням какво съм писал. Но с две-три думи - продължихме разходката си все едно, че нищо не е било, тъй като аз в този момент не мислех, че съм жертва на атентат. Отидохме в един близък парк, Наталия погледна, видя, че има нещо като ухапано, може би от оса или от нещо такова. Във всеки случай това не ни разтревожи прекалено, продължихме да се разхождаме. Но тъй като прибирайки се вкъщи констатирахме, че малко има зачервяване около ухапването, все пак решихме да потърсим лекарска помощ и отидохме до близката клиника там, където живеехме – непосредствено до Париж, но все пак извън Париж. Отидохме и там попаднахме на дежурния лекар, който както по-късно се оказа е бил един студент, заместващ през летните месеци дежурен лекар. Бих казал, че това може би бе първата стъпка към спасението ми, защото той не понечи да прави нищо и каза: „Ами, вижте какво, идете вкъщи. Ако имате някаква тревога обадете си. Мен ми се струва, че ако беше някакво нападение с отрова, Вие до сега трябваше вече да сте умрял, а не да идвате тука при мен на крака три-четири часа след като това е станало”. Тоест такава беше неговата преценка, че ако е трябвало вече да съм си отишъл.
Имам един много важен въпрос. Вие очаквахте ли атентат срещу себе си? И за това ли отидохте на лекар? Защото всеки на Ваше място би си казал, че това е едно ужилване. Ужилил ме е стършел или пчела, или оса. Някой предупреди ли Ви, че Вие сте осъден на смърт и е въпрос на време да...
За това, че съм осъден на смърт не съм получавал предупреждение. Но имах предложение през месец юни на същата година от един българин, когото познавах, тоест той установи контакт с мен и ми предложи да възстановя работата си за българските служби по направление срещу Югославия. Казаха, че ако отговоря с „не”, ще се постъпи с мен според правилата. Както Ви казах, вече знаех добре правилата. Това бе едно предупреждение.
Да Ви върна пак към онзи ден с въпросното убождане. Прибирате се вкъщи, лекарят Ви е казал, че няма проблем след като са минали три-четири часа и все още сте на крака - вероятно става дума за някакво ужилване. Обаче какво се случва с Вас? Как започвате да се чувствате?
Започвам да вдигам температура и гърбът ми започва да се зачервява и подува. Само че аз имах на ума си предупреждението на лекрая, плюс това не ми се искаше да дам сигнал, че нещо е станло с мен. И затова в продължение на 48 часа лежах вкъщи по лице, тъй като не можех да легна по гръб. Лежах по лице и си казвахме със съпругата ми, че докато не чувствам, че има нещо, което да става в главата ми, тоест докато чувствам, че ми е бистър умът няма да търсим никакъв друг контакт и ще чакаме това нещо да мине. И оказа се, че залогът, който направихме е бил добрият защото след 48 часа, тоест в понеделник - понеже събитието стана в събота - в понеделника аз вече бях състояние да се вдигна на краката си и да отида до бюрото на Свободна Европа.
Лекарската помощ потърсих едва, след като разбрах, че нещо е станало с Марков. Той беше още жив, беше 8ми или 9ти, не мога да си спомня, но ми казаха, че срещу Марков е имало някакво покушение, че той е в болница в тежко състояние. Тогава едва споделих с английски журналисти, че срещу мен също е имало нещо подобно. Те публикуваха тези мои думи, мисля, че беше в „Съндей Таймс” и естествено, че това отиде и до ушите на Скотланд Ярд, който се занимаваше с този въпрос. От тяхна страна, от Скотланд Ярд, потърсиха контакт с мен и ми казха „ако Ви е възможно не позволявайте никой да се занимава, никой да Ви преглежда, въобще да пипа удареното място.”
Защо?
Защото са имали са очевидно някакво подозрение.
И какво се оказа? Идват лекарите и как извадиха капсулата от тялото Ви?
Не беше въпрос да дойдат каквито и да е лекари, защото аз казах, че държа да се обърна към лекар, на когото имам лично доверие. Отказах да отивам в официална болница. Откровено казано, имах опасението, че може да попадна на някоя прикрита агентура, било българска, било съветска, било някаква друга, която да се интересува от този въпрос. За това потърсих по приятелска линия един лекар, с когото общите ни приятели ми гарантираха, че мога да му имам всичкото доверие. Като казвам приятели имам предвид хора, извън каквито и да е било секретни служби. Действително хора, с които се бях свързал като приятел. Отидох при този лекар, при него вече дойдоха представители на френските съдебни власти, дойдоха представителите на Скотланд Ярд, които присъстваха на целия преглед. При рентгена се констатира, че има нещо малко метално на това място. Те останаха, присъстваха при операцията - това е силно казано, но изрязването на част от тъканта. Тя не беше някъде дълбоко, с оглед те да свидетелстват след това, че няма никакво подменяне на материала. Запечатаха тази част от тъканта в съответните медицински колби. Гарантираха с подписите си и този материал, снет от тялото ми замина за изследване в Скотланд Ярд.
Вие кога научихте резултата от изследването?
Резултата го научих два-три месеца след това – категоричният резултат от изследването. Но те още от първия резултат, след като разбират, че при мен има подобна съчма, правят ексхумация на Георги Марков и правят повторен преглед, анализ и т.н. Изваждат и от него съчмата. Така че първата съчма е извадена от мен, на нейна основа се прави съответна ексхумация и втора аутопсия на Марков. Констатира се, че има сачма и там. Вече това са твърдения, аз нито съм имал възможността, нито качествата, за да съдя тези неща. Това са неща, обявени от Скотланд Ярд официално като техни заключения, че и в едната, и в другата е имало количество рицин, достатъчно за омъртвяването на човек.
Кажете ми, какъв е този луд късмет, който сте извадили господин Костов - не се разтворила съчмата във Вашето тяло? Какво Ви обясниха? Как сте оцеляли?
От Скотланд Ярд първото обяснение, което чух беше от един, който известно време поддържаше връзка с мен по това дело. Той ми каза: „Нищо друго не мога да Ви каза освен, че имате някой до коляното на Господ горе, който се грижи за Вас.” . Това ми каза полицаят от Скотланд Ярд. Сега, аз нито тогава, нито сега се отличавам с религиозни вярвания, но Ви казвам това намери да ми каже. Вече години по-късно, един първо съветски, сетне руски журналист и достатъчно известен в България - Аркади В. публикува и книга за някои от аферите на КГБ – книга, която излезе и на български, в която по моя случай той лансира своя версия.
Каква е тя?
Според него тези, които са определяли дозата при случая с мен, са допуснали някаква малка грешка в дозировката, която се е оказала в моя полза.
След като напускате България, като бивш служител на ДС, чуждите служби поканиха ли Ви? Направиха ли опит да Ви превербуват, така да се каже?
Може да се каже, че не е имало такъв опит. Затова, защото начинът, по който аз напуснах ми затвори вратата за работа за други служби. Секретните служби не обичат тези хора, които са се афиширали публично. Просто не са удобни за работа.
Вече към края на интервюто, господин Костов, България се променя, комунистическият режим се срутва, Вие се връщате тук, в страната. Видяхте ли с очите си кой е човекът, подписал Вашата смъртна присъда? Как е неговото име?
Трябва да Ви кажа, че не съм се и интересувал.
А не искате ли да знаете?
Затова, защото ми е съвсем ясно, че който и да е бил той, той просто е изпълнявал едно нареждане, едно правило на режима. И както казвам правило на режима искам да допълня нещо. Трябва да се има предвид, че правилата на българските тогава секретни служби не са кой знае какво изключение в сравнение с правилата на всичките секретни служби по света. Особени тия от тях, които се ползват с определено реноме и ранг.
А не Ви ли е интересно кой е този човек, който се е подписал под заповедта за Вашата ликвидация? Кой е този човек, който в Париж Ви е издебнал заедно със съпругата Ви, и Ви е прострелял с капсулата с рицин? И дали е същият, който е убил Георги Марков?
Нито тогава, нито сега съм имал проблем с отделно лице. Както тогава, така и сега, когато си позволявам да коментирам едно-друго, аз винаги имам проблем с определена политика, а не с отделното лице, което я провежда. Физическите лица не ме интересуват.
Тоест Вие оправдавате човека, който физически Ви е прострелял с рицин?
Не, аз не го оправдавам, но отказвам да го съдя.
Отказвате да го съдите. А това означава ли, че сте му простили?
Това са малко различни неща. Примерно, идвайки в София никога не съм отказвал да се спра, да се здрависам, да поговорим с хора, които ги зная и те знаят и не крият, че са работили за бившите служби.
Последен въпрос, господин Костов. Идва есента, когато излизате на разходка по парижките улици и навън вали. Ако видите човек с чадър, връщате ли се към онзи момент, към онзи септемврийски ден?
Когато видя друг с чадър, не, не се връщам. Но когато ми се налага на мен да изляза с чадър, винаги ми е неприятно.
Благодаря Ви за това интервю. Беше изключително интересно. Желая Ви добро здраве. Поздрави на семейството.
Благодаря! Поздрави на Вас и на зрителите.
