На 2 декември 1994 г. група от 50 кърджалийски туристи на възраст между 10 и 64 години тръгват със сопотския лифт към хижа „Добрила“ в Стара планина. Оттам те поемат към връх Амбарица, откъдето трябва да пресекат билото и да се спуснат през северните склонове в едноименната хижа. Привечер, когато туристите достигат връх Амбарица (2166 м.), се спуска мъгла, а температурите рязко падат. Около 1 часа след полунощ сред хората настъпва паника и дезориентация – групата се разцепва и всеки тръгва в различни посоки.

След като групата не пристигнала до 19:00 часа - според уговореното време и маршрут, Олга Анастасова, съдържателка на хижа „Амбарица“ подава сигнал до Планинска спасителна служба – София. Към мястото на предполагаемата трагедия тръгват 40 спасители от Пловдив, Сопот, София и Троян. До 23 часа резултат нямало. Първите оцелели пристигат в хижата в 5 часа сутринта и потвърждават за бедствието.

До края на 4 декември, благодарение на Планинска спасителна служба (ПСС), оцелелите туристи са извозени с хеликоптери и линейки до пловдивските болници, припомня БТА. Вследствие на измръзване 12 души загиват. Хипотермията кара много от тях да се разсъблекат, съдейки по намерените по билото на Стара планина разхвърляни дрехи, бельо и одеяла (т. нар. снежен синдром). 

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Според Кирил Димов, нещатен служител на планинската служба на връх „Ботев“, студеното време и гъстата мъгла са най-вероятната причина туристите да са се заблудили и да са измръзнали.  Температурата на въздуха е била между минус 18 и минус 20 градуса през деня. Сутринта в този ден е имало силен снеговалеж, а следобед засилен вятър.

"Трагедията на кърджалийския туристически отряд започна на 3 декември сутринта в 1,30 часа, когато от връх „Васил Левски“ към хижа „Амбарица“ потеглихме 38 от 49-те в групата", разказва за БТА Стайко Габеров, един от оцелелите във фаталната нощ.

„Връхлетя ни ураганен вятър със скорост 140 километра в час, обяснява той, температурата падна до минус 35 градуса. Вятърът ни изтръгна ръкавиците, шапките, връхните дрехи, нямахме никаква дисциплина. Хората просто се побъркаха от студа, един по един започнаха да спират най-изтощените, всеки викаше: „повече не мога, малко да си почина“ и това беше фатално“. Този участък в Стара планина е един жив капан, смята Габеров.

 

Група планинари се изкачи на 2053 метра, посрещна ги пазителят на заслон „Ботев“ – кучето Рокси

 

Безкрайно подценяване на опасностите в планината по времето на този преходен сезон, липсата на предварителна информация за обстановката и безкрайно лошата екипировка са допринесли за трагедията на кърджалийската туристическа група в Стара планина, довела до смъртта на осем и измръзване на други десет души, казва шефът на пловдивската планинска спасителна служба Георги Имов.

Някои от загиналите са били с брезентови анураци и гумени ботуши, твърдят служители, участващи в спасителните операции. Туристическата група е била предупредена за опасността в планината и от служители на лифта, добавя Имов.

За трагичния случай край хижа „Амбарица“ разказва след години тогавашния ръководител на акцията на ПСС Спас Малинов. Той е категоричен, че без хеликоптер в подобна ситуация нито един от туристическата група не би оцелял, защото всяка минута забавяне е била решаваща за живота на измръзналите хора. Операцията приключва за часове, но ако не е бил хеликоптерът, издирването и пренасянето на жертвите е щяло да продължи 3-4 дни, и то при тежки условия с риск за живота на спасителите. Всъщност това е и последната акция на въздушното ни спасяване до 2023 г., когато за нуждите на Спешна помощ и ПСС са закупени нови хеликоптери.

 

 

 

В спасителната операция участва и Минко Занковски, алпинист, един от най-добрите познавачи на Балкана, директор на единственото у нас училище за планински спасители в Черни Осъм. Случилото се по билото на Балкана подтиква Занковски да напише сценарий за документален филм за трагедията – „Вихрите на Амбарица“.

Три седмици по-късно след случилото се около връх Амбарица, на 24 декември, по идентичен начин се развива походът на група от 10 туристи, тръгнали от Розино за хижа „Ехо“ в навечерието на Коледа. 

Те искали да прекарат Коледа на хижата, където са били и миналата година по това време. В групата има 3 девойки и 7 младежи на възраст между 20 и 30 години. По-голямата част от тях са ходили заедно по туристически маршрути. Екипировката им е била сравнително добра, но както се оказва впоследствие не достатъчно топла за сезона и за този маршрут. Времето обаче се оказва неподходящо за туризъм, във високите части на Балкана има мъгла, силен вятър, вали дъжд и суграшица, снежната покривка е до 40 см. В подстъпите на главното било някои от групата са напълно изтощени и не могат да продължат, настъпва и нощта.

Групата се разкъсва, първите пет туристи прехвърлят върха преди хижата и разделяйки се на подгрупи, правят импровизиран бивак на открито, двама от тях попадат на резервоара на хижата. Втората група от пет души също преживява изключително тежка нощ на открито и трима от туристите загиват.

След развиделяването на 25 декември туристи от първата група чуват лай на куче. Изпадналите в беда започват да се придвижват отново и да викат. Минава още време, докато хижарят ги открива. След енергичните действия на Никола и Пенка Киранови – домакини на хижа „Ехо“, останалите бедстващи са прибрани в хижата. Двама от тях са в по-тежко състояние от измръзване и обезводняване.

Хижарите отправят сигнал за помощ към Планинската спасителна служба. Започва тежка спасителна акция, проведена от отряда на ПСС в град Тетевен с участието на двадесет планински спасители, включително и лекар. На пострадалите е оказана на място първа помощ и са прибрани телата на загиналите. 

Групата е евакуирана от планинските спасители до град Тетевен, като един от групата е настанен в болницата в града. Телата на загиналите също са транспортирани в Тетевен. От Планинската спасителна служба съобщават, че главни причини за нещастието са късният час на тръгване по маршрута Розино – хижа „Ехо“, разнородна физическа и планинарска подготовка на участниците, не напълно подходяща екипировка за този сезон и за този маршрут, несъобразяване с конкретната метеорологична и теренна обстановка, надценяване възможностите на групата, липса на нагласа за преустановяване на похода и завръщане.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK