Нагнетяване до степен на избухване – така част от политиците ни използваха темата за нелегалните мигранти през годината. Междувременно страната ни беше определена като най-враждебната земя за търсещите втори дом.

Изкуствено наложена карантина запали фитила на недоволството в центъра за бежанци в Харманли. Случилото се в лагера беше като предупредителен изстрел.

Четири месеца след бунта в бежанския център в Харманли, ситуацията в града вече е напълно спокойна, но в края на ноември градът беше изправен пред извънредно положение.

Тогава на място бяха струпани полиция, жандармерия и част от жителите на града, които призоваваха бежанците да напуснат населеното място веднага.

Сега картината е коренно различна – мигрантите излизат от бежанския център, спокойно се разхождат по улиците и видимо няма никакви проблеми между местното население и бежанците.

Бежанците в центъра са обединени в мнението си, че единици са били отговорни за бунта, който създаде напрежението в Харманли. Тези афганистанци и иракчани, по думите на мигрантите, вече не са в регистрационно-приемателния център и ситуацията е спокойна от месеци.

Няколко месеца след това Белене низвергна едно сирийско семейство, приютено от католически свещеник, а Широка Лъка въстана срещу две деца от Афганистан.

В Широка Лъка се славят като гостоприемни, но част от жителите казват, че приютяването на двама чужденци била първа стъпка за изграждането на бежански център.

„Хората са много добри, планинци, истински патриоти и да се играе с тяхното съзнание, с начин на живот – изключено”, казва един от жителите и се заканва, че ако пак докарат бежанци – няма да ги приемат.

Снимка: bTV

Покрай двете афганистанчета в Широка Лъка се сетиха за липсата на полицаи – 9 години нямало патрули в околността и ще чакат такъв от следващите във властта.

На север в Белене също прокудиха чуждите – сирийско семейство, настанено от католическия свещеник Паоло Кортези, който заради съпротивата на местните си тръгна от България.

Хората изпратили послание до Кортези, че го очакват за Великден, а през това време литургиите извършват свещеници от съседни села.

И в Белене оправдават отношението си към сирийците със страх. „Що бягат, що не се борят за тяхната държава? Ний сме разграден двор”, казва един от жителите.

Има и такива, които съжаляват, че са прогонили чуждоземците.

И в Белене, и в Широка Лъка искат промяна към по-добро. Те отказват да приемат непознатото, защото така смятат, че защитават националността ни.