Останките на колосален древен кит са открити в Перу. Според ново проучване това може да е най-тежкото животно в историята.

"Въможно е теглото на Perucetus colossus да е достигало до 340 тона - което надвишава това на синия кит, който безспорно е смятан за животното с най-голяма телесна маса, съществувало някога", коментира Джовани Бианучи, основният автор на изследването, публикувано в списание Nature.

Скелетът на намерения кит, състоящ се от 13 прешлена, четири ребра и една бедрена кост, се оценява на дължина от 17 до 20 метра. Фосилният екземпляр е по-къс от този на 25-метровия син кит, но скелетната му маса все още потенциално надвишава тази на всеки известен бозайник или морски гръбначен вид, включително неговия гигантски роднина.

Снимки: Giovanni Bianucci

Предположенията са Perucetus е тежал над два пъти повече от синия кит, който тежи до 149,6 тона.

„Теглото му се равнява на два сини кита, три аржентинозавъра, над 30 африкански слона или на общите килограми на 5000 души“, казва Бианучи, който е професор по палеонтология в департамента „Науки за Земята“ към университета в Пиза в Италия, цитиран от Си Ен Ен.

Perucetus вероятно е плувал бавно поради огромната си телесна маса, а стилът му на плуване е бил вълнообразен и ангилиформен, което означава, че гъвкавото му тяло се е движело в извити вълни от главата до опашката.

Снимки: Giovanni Bianucci

Костите на животното са били изключително плътни, както при сирените – нещо, което не се среща при нито един жив китоподобен.

Според учените теглото и размерът на Perucetus може да са били отговор за еволюционна адаптация към живота в плитки крайбрежни води, в които тежкият скелет е давал стабилност.

Откритието е последният резултат от мащабни проучвания, започнали през 2006 г. в южната част на Перу, в която се наблюдава едно от най-важните струпвания на фосили на гръбначни животни от кайнозойската ера - живели преди около 66 милиона години.

По-рано на същото място са открити останки от най-древния четирикрак китоподобен екземпляр, от най-ранния предшественик на съвременните усати китове и от огромен кашалот.

„Изключителната скелетна маса на Perucetus предполага, че еволюцията може да генерира организми с характеристики, които надхвърлят нашето въображение“, казва Бианучи.

Първият прешлен на Perucetus е открит от перуанския палеонтолог Марио Урбина Шмит преди повече от 10 години. Последвалите разкопки са отнели няколко години поради това, че вкаменелостите са били в ядрото на планината, заради изключителния размер на костите и заради тежките условия на околната среда.

Името на гигантското създание обозначава неговия географски произход – Перу, cetus е латинската дума за кит, а kolossós на старогръцки означава „голяма статуя“.

„Откритията на такива екстремни форми на тялото са възможност да преоценим нашето разбиране за еволюцията на животните. Изглежда, че въобще не сме били наясно колко удивителна може да бъде формата на китовете“, коментират експерти, които не са участвали в изследването.

Според изводите от проучването, гигантизмът - пиковата телесна маса сред китоподобните, е достигнат около 30 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега.

Учените смятат, че откритото животно е било достигнало полова зрялост, но все още е можело да расте – това показват несрасналите краища на прешлените му.

Авторите не разполагат с черепа и зъбите на животното, но предполагат, че то се е хранело близо до дъното на морето и не е било активен хищник.

Има три хипотези за диетата на огромния кит: да е бил растителнояден, да се е хранил с малки мекотели и ракообразни или да е бил „чистач“ на трупове на гръбначни животни.

„Със сигурност ще продължим да изследваме пустинята Ика, за да намерим други вкаменелости, които могат да ни позволят да разкажем още повече подробности за необикновената еволюционна история на китоподобните“, казва Бианучи.

Учените търсят отговор и за трупаната мазнина от китовете. Според тях е възможно, когато Земята и океаните са се охлаждали, изолиращата мазнина да е била предимство за тях.