Темата за болното здравеопазване коментираха кардиологът проф. Иво Петров и д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването.

„Здравеопазването не може да бъде отделен остров на благополучие“, обяви проф. Петров.

По думите му няма дефицит на кадри, а прекалено много болници – 342 лечебни заведения.

„Корупцията, некадърността и липсата на върховенство на закона регулират всичко останало“, коментира д-р Константинов.

Според него достъпът до здравни услуги у нас въобще не е затруднен, но проблемът е с качеството. Лекарят даде пример с Дания, където се чака със седмици, но хората знаят че ще получат качество и няма да се налага да доплащат огромни суми.

Според водещите медици парите за здраве не са малко, но не се преразпределят правилно.

Мнозина забелязват и оценяват като проблем кадрите в здравеопазването. По данни на Евростат България е една от държавите с по-високо равнище на лекари на глава от населението.

„Големият проблем, който хората усещат, е небалансираната структура в здравеопазването. Имаме и повече болници на глава от населението, но има струпване в големите градове и липса в малките населени места“.

„Достъпът до здравеопазването е нещо, което се очертава като проблем. Очевидно дисбалансите и достъпът са сред ключовите, които хората възприемат“.

Над 70% от анкетираните по един или друг начин не отричат ЕС и НАТО. В същото време почти половината от тях искат и „баланс“. По този повод експертите Елена Поптодорова и Любомир Кючуков коментират възможностите за такава външнополитическа формула.

„Краткият отговор е не. Това се вижда ежедневно. Има обяснение за това подразделение в приемането на геополитическата ориентация на България. Тези 34%, които искат да сме млади, здрави, красиви и богати едновременно – няма как да се получи романтична представа за пълно съгласие в свят, който е раздиран от противоречия, включително в нашия регион“, посочва госпожа Поптодорова.

Любомир Кючуков добавя, че когато хората говорят за „баланс“, това не означава непременно, че искат про-руска политика. „Не е задължително хората, които търсят баланс, да се сложат в графата проруски. Хората в България просто се опитват да избягат от конфронтацията. Търсят отношение, когато нашите усилия са насочени към това не да се подготвим за война, а да я предотвратим.“

Целия разговор чуйте във видеото!

Новият парламент трябва спешно да приеме бюджет и да гарантира икономически растеж, за да има устойчиво увеличение на доходите.

Около това се обединиха икономистите Лъчезар Богданов, старши икономист в Института за пазарна икономика, и Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.

По думите на синдикалиста инфлацията продължава да изпреварва ръста на заплатите, а социалните мерки към момента са недостатъчни.

Богданов напомни, че заплатите няма как да растат, ако няма ръст на икономиката.

И двамата подчертаха нуждата от по-ефективен публичен сектор и по-добре насочена подкрепа за уязвимите групи и бизнеса на фона на международните икономически рискове.

41% от българите смятат, че България трябва да е твърдо в ЕС и НАТО. 34% посочват, че страната трябва да е балансирана между ЕС и Русия, а 17% мислят, че трябва да поддържаме по-близки отношения с Руската федерация.

„България отдавна е избрала тази посока и извървя немалък път за интеграцията в Европейския съюз. Мисля, че това е без колебание, но има един нюанс. 34 на сто заявяват, че трябва да имаме по-балансирана позиция. Членството ни в ЕС и НАТО не е въпрос само на цивилизационен избор. Това е въпрос и на сигурност в контекста на бушуващите войни, както и на икономическата сигурност“, обясни Геновева Петрова.

Добромир Живков смята, че хората са повлияни от „наратива“ за многополюсния свят. „Трябва да си кажем, че това в голяма степен се дължи на неуспеха да говорим и да действане срещу външните влияние с деструктивен характер. Не сме Унгария, която е като троянски кон в ЕС. Не сме и като Румъния с подобна институционална реакция при президентските избори преди година“, добави Живков.

76% се притесняват за финансовото си състояние. „Страховете около еврозоната, войната в Украйна и войната в Иран фокусират притесненията около доходите“, каза Добромир Живков.

„Голяма част от българите имаха притеснения около еврото. Вече два месеца и половина, откакто еврото е официална валута, виждаме, че процесът протича плавно. Еврото не се припознава като основен фактор за икономически притеснения. Това се оказва шанс, защото ако сравним България с Румъния – там инфлацията гони 10%. Фактът, че България е част от еврозоната помага за справянето с икономическите проблеми“, обясни Геновева Петрова.

Около три милиона гласоподаватели ще идат до урните на изборите на 19 април, показват данните на социолозите.

„За момента забелязваме едно особено и странно политическо мълчание. Съществуват високи обществени очаквания. По-скоро биха губили тези, които не играят класическата игра. Ако политическите играчи не се заявяват, в края на кампанията ще понесат негативи“, каза Живков.

Централната избирателна комисия (ЦИК) е научила с изненада за създаването на консултативен съвет към Министерския съвет, свързан с подготовката на изборите на 19 април. Това заяви в ефира на bTV говорителят и зам.-председател на ЦИК Росица Матева.

По думите ѝ липсата на участие на Избирателната комисия в подобен формат е „малко странна“, особено предвид ролята на комисията като основен орган по управление на изборния процес в страната.

Росица Матева: В ЦИК с учудване разбрахме, че има консултативен съвет към МС за изборите

По думите ѝ липсата на участие на Избирателната комисия в подобен формат е „малко странна“

Ако изборите бяха днес, пет партии влизат в 52-рото Народно събрание. Това показват данните на социологическите агенции „Алфа Рисърч“ и „Маркет Линкс“, които бяха представени в специалното студио на bTV "Избори 2026. България решава". Можете да видите пълните проучвания тук:

„Алфа Рисърч“ и „Маркет Линкс“: Ако изборите бяха днес, пет политически сили влизат в Народното събрание

Надпреварата за достигането на 4% е оспорвана. Няколко политически сили имат реален шанс да постигнат резултат, който би им позволил парламентарно представителство

В студиото на bTV социолозите от „Маркет Линкс“ Добромир Живков и от „Алфа Рисърч“ Геновева Петрова. Бедността и здравеопазването дълги години бяха посочвани като основни проблеми, коментира Живков. Според него жизненият стандарт се е повишил. Това е обяснението защо в момента корупцията се определя като основен проблем.

„Има пряка зависимост между корупцията и лошия жизнен стандарт“, добави Геновева Петрова.

„Очертава се едно от първите предизвикателства. Повече от водещите партии залагат отчасти на темата „корупция“, но сякаш те се изчерпва с персонални промени. От водещите партии не сме чули как ще скъсат връзката между корупцията и парите на хората“, добави тя.

Две агенции – „Алфа Рисърч“ и „Маркет Линкс“, обединяват усилия, за да разберем заедно къде се намираме днес и как искаме да се развием като общество.

Ще проследим на живо:

• 3D мапинг спектакъла „Посока“ върху фасадата на Националната галерия Двореца в София.

• Какви са електоралните нагласи в началото на предизборната кампания?

• Ще станем ли свидетели на рекордна избирателна активност?