Най–малките по диаметър и грамаж монети, отсечени от цар Иван Александър (1331-1371), са открили археолози в съкровището на Калиакра, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).
Те попълват около 25 % от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване.
При съкровището "Татарска плячка", откриваме най–малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0,6/0,5 г., посочват от НИМ.
Кризата във Второто българско царство се е усещала най–добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са много ценни. В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на Цар Иван Александър и то извън Търново, отбелязва доц.д-р Бони Петрунова - директор на музея.
Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри на Видинския управляващ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа.
Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки, смятат историците.
В съкровището има и парични знаци на византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че археолозите трудно ги идентифицират. Тези които са разчетени са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.
Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани "зечино д’оро" те тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354).
След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най-едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета се наричана "ставратон" и неговите малки нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
В находката присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят.
Съкровището от Калиакра се откроява със своя блясък, но покорява и с количество и многообразие от информация, която може да ни предостави, посочват от НИМ.
