Десетки пустеещи училища у нас търсят нови собственици. Постройките се продават на цените на гаражи в София, но желаещи да ги купят няма.
88-годишният Христо Стойчев от разградското село Дряновец често се връща в спомените си от трети клас. Тогава надграждали втория етаж на селското училището.
"Училището работи до демокрацията. Сега е отчаяно положението. Купи го тука един човек ама...", коментира той.
Днес училището пак се продава, но желаещи да го купят няма. Такава е съдбата и на училището в село Нейковци в тревненския балкан.
Обявено за продан е и училището в дряновското село Ганчовец.
Последният училищен звънец там бие малко преди 2000-а година. Днес на вратата дрънчат катинар и табела "за продан".
Собственикът е софиянец, разказват местните.
"По миналата година беше 17 000 лева. Имахме идея селото да съберем пари помежду си и да го купим. Той тогава промени офертата на 20 000, оттам - на 27 000 евро и сега вече последно стана 37 000 евро“, посочва Димитър Богданов, председател на читалището в село Ганчовец.
По-различна е съдбата на училището във великотърновското село Русаля. То също е продадено, но е ремонтирано и възстановено.
"Даже подът върху, който сега седим е от старото училище“, казва Анимари Димитрова, създател на ЧОУ "Димитър Екимов", Русаля.
Училището е единственото в Европа частно училище, в което децата се учат и живеят безплатно.
"Знаехме, че искаме да направим училище и да помогнем на онези деца, на които никой не може да помогне“, казва Златко Златков, създател на ЧОУ "Димитър Екимов", Русаля.
Една от първите възпитанички на възкресеното селско училище за талантливи деца е Виолета от Варна. Днес тя е гимназистка в Габрово.
“Аз нямаше по никакъв начин да стигна дотук. Аз нямаше как да уча в Априловската гимназия, сигурно нямаше да уча даже. Наистина нямаше как без тях, за което съм им много благодарна”, коментира Виолета Ибрямова.
Училището - пансион по изкуства и занаяти за социално слаби деца от цялата страна, съществува вече 10 години.
