Почина художникът Любен Зидаров, съобщиха от Съюза на българските художници (СБХ). Той е издъхнал на 3 януари, година преди да навърши 100 години. Зидаров е известен с живописта си и най-вече с илюстрациите си на популярни детски книги.
„Разделяме се с една от най-ярките личности в областта на българското изкуство през изминалото столетие. Любен Зидаров оставя забележително творчество в областта на илюстрацията и живописта, формирало вкуса на няколко поколения. Активен художник до последните си дни, той ни вдъхновяваше с нестихващия си порив да твори и експериментира, с оптимизма и финото си чувство за хумор“, пишат от СБХ.
Любен Зидаров е роден във Велико Търново през 1923 г. Завършва живопис при проф. Илия Петров през 1948 г., но още като ученик рисува многобройни илюстрации и комикси за различни вестници и списания. През 1950 – 1970 г. рисува за детските издания вестник „Септемврийче“ и списание „Славейче“, главен художник е на издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970). Сред значимите му илюстрации са на „Приказки на Шехеразада“, „Български народни приказки“, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на Пейо Яворов, „Морското вълче“ на Майн Рид, „Том Сойер“ на Марк Твен, „Приказки“ на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов.
Сред последните му известни работи бяха кориците на поредицата „Хари Потър“, чийто ярък стил предизвика шумни брожения в социалните медии през 2019 година.
За творчеството си Любен Зидаров е удостоен с държавното звание Народен художник. Носител е на различни награди, сред които сребърен медал (1959) и златен медал (1965) от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 г. През 2014 г. е удостоен с голямата награда на Столична община за цялостно творчество и специален принос в областта на културата. През 2016 г. получава отличието „Златен век“ на Министерство на културата, а през 2022 г. е удостоен със званието доктор хонорис кауза на Националната художествена академия.
