На 30 ноември православната църква почита паметта на св. апостол Андрей Първозвани. Той е първият от апостолите, повикан да тръгне след Христос. У нас празникът е известен като Андреевден, а във фолклора е свързан с прехода от есен към зима.
Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.
Св. Андрей изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички.
Той стигнал и до град Патра, но управителят в него Егеат се гневил на новото учение и започнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей останал останал непреклонен и Егеат заповядал да го затворят в тъмница. Дори там апостолът извършвал чудеса и не се отричал от своята вяра. Егеат го осъдил на кръстна смърт.
При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата "Св. Апостоли". Но когато кръстоносците завладели Цариград, те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега.
Мечкинден
На 30 ноември старите българи празнуват и Мечкинден. Според преданията св. Андрей живеел сам в планината и имал нива, от която си набавял всичко необходимо. Веднъж обаче мечка изяла единствения вол, с който светецът орял земята. Ядосан, впрегнал мечката в ралото, и оттогава станал и господар на мечките.
На 30 ноември имен ден празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешк.
