Документална лента, която разказва историята на създателя на „Нова генерация“ - Димитър Воев
Далеч от познатата естрадна сцена на 80-те, в зората на перестройката около Попа, Кравай и Синьото кафе се сформира младият new wave ъндърграунд на София. Едно поколение на бунта, следващо философията на Кант и филмите на Вим Вендерс, създава втората вълна от български музикални групи като „Контрол“, „Ахат“, „Ревю“, „Чугра“. И сред тях момче със спомени: Димитър Воев и явлението "Нова генерация".
„По дух Димитър Вев бе човек на протеста. 1991 имаше обгазяване на населението на Русе от един химически завод и страдаха много деца и бебета. По време на вечерно събиране решихме да направим първия протестен голям фестивал на Дунав мост. 24 часа музика, хиляди протестиращи. Тогава CNN за пръв път излъчи репортаж от България. Месец по–късно заводът беше спрян“, споделя журналистът Петър Миланов.
Пет години преди този паметен момент в историята на протестната българска сцена, Комсомола решава да организира първият рок фестивал на София. На 15.05.1987 г. в Борисовата градина се събират музикални групи, сред които и „Кале“, зад китарите застават Димитър Воев и Васил Гюров.
„Този рок фестивал беше събирателно за това, което вършеха десетки групи в София, тоест имаше голямо желание да се свири. През 80-те години във всяко едно училище имаше поне по две-три групи свирещи. Ние правихме собствена музика със собствени текстове“, казва Васил Гюров.
По време на изпълнението на „Кале“ милицията дръпва шалтера и ги сваля от сцената заради провокативните текстове. Създава се „Нова генерация“, поезията на Воев излиза рядко на читалищните сцени, но култът към групата продължава да расте. На един фестивал в Приморско той среща фотографката Нели.
„Живееха в Дружба, един панелен блок и там в тяхното жилище много често се правеха записите на ролкови магнетофони, с подръчна техника и дори такива техни битови звуци. Например докато записват песента „Острови“ и точно след припева може да се чуе и види малката им дъщеря Магдалена как плаче и се подава под масата“, спомня си журналистът и приятел на семейството Петър Миланов.
Още в първите месеци след номеври 89-та голяма част от първоначалния състав на „Нова генерация“ напуска България в търсене на по–добро бъдеще. Димитър Воев остава, продължавайки да прави своята музика в годините на прехода. През лятото на 1992 г. след болки в главата, лекарите му откриват тумор в мозъка. Воев остава завинаги на 27. Няколко месеца по–късно се ражда и втората му дъщеря Димитра.
„Понякога ми се случвало през годините, когато си имам свои колебания въпроси, да си прелиствам през текстовете на баща ми и да търся съвети. Чрез поезията си той ме учи да бъда искрена и да не се притеснявам от това, че мнение ми може да не бъде разбрано, това че си сам не означава че си слаб. Напротив, не трябва да се стремиш да изразяваш позицията на всички останали ".
А този месец документалната лента "ВОЕВ" на режисьорката Биляна Кирилова, с продуцент Валерия Стайкова събра отново феновете на "Нова генерация" пред големия екран. Филмът влиза и в конкурсната програма на фестивала „Master of Art“.
„ВОЕВ“ дати :
София, 2 април, Дом на киното
Бургас, 7 април Куртурен дом НХК
Master of Art:
София - 8 април, 20:30 ДОМ НА КИНОТО
София - 15 април от 19.00, кино „Люмиер“