Вярваме, че на Коледа стават чудеса. Тази история е за мечтата на хиляди жени да имат дете. Ще ви срещнем с една от тях, защото съвсем скоро чудото в живота й ще се случи.

Любовта на Вера и Ицо прилича на приказка. Срещат се преди 13 години и само след година вече са семейство.

„Аз още когато си поговорих малко по-дълго с Ицо и реших, че това е моят мъж, при което майка ми не можа да повярва - след една вечер разговор, аз просто да кажа "Майко, намерих си човека!". Някак си много скоро след като заживяхме заедно знаех, че това е бащата на моите деца”, разказва Вера.

Броени дни преди сватбата им, Вера е приета по спешност в болница.

„Всъщност декември месец 2003 г. ме оперираха от ендометриоза и ми махнаха единия целия яйчник, другия половината”.

„Мен операцията ме свари на едно доста интересно място. Аз съм пожарникар и имах предварителна среща с колегите си. Запалих колата и мисълта ми беше само да е жива и здрава. Другото се нарежда с времето”, разказа Ицо.

„Аз като се събудих от операцията и разбрах, че са отрязали толкова много от детеродните ми органи и са установили, че тръбите ми не работят...и осъзнах, че ще е трудно. Но мен лично битките никога не са ме плашили”, категорична е Вера.

Борбата за дете продължава 12 години. Вера разказва, че след 11-ия път е спряла да брои опитите ин витро.

„За мен имаше чувство за вина, че такъв страхотен човек, какъвто съм намерила, ако аз съм причината той да не е родител - това на мен много ми тежеше”, сподели Вера.

„Самите процедури, неуспехите и въобще всичко, което се случва съпътстващо процедурите ин витро малко по малко те изхабява. И ти се фиксираш - следващият път, следващият път. И в един момент ние осъзнахме, че в крайна сметка има и други неща в живота и трябва да започнем да живеем живота си”, каза Ицо.

„Ние преди имахме години, в които не смеехме да си вземем билет за театър, който е примерно за след 2 месеца, защото аз казвах: "Ами аз не знам, тогава може да съм в процедура". Т.е. не смеехме да си плануваме нормално живота”.

През годините Вера преживява няколко спонтанни аборта.

„Факт е, че не е много лесно, защото поне за мен някак си стоеше въпросът защо вселената реши точно аз да нямам биологични деца. Но това е на първи етап, после започваш да мислиш малко по-философски. И си даваш сметка, че всъщност големите хора в човечеството това, което са оставили след себе си не е непременно пряко само децата им и ти можеш да бъдеш родител и осиновявайки, и като приемен родител, стига да имаш да дадеш една любов”, смята Вера.

Единственият шанс да изпита щастието да бъде майка се оказва донорска яйцеклетка. И чудото се случва.

- Когато разбрахте, че вашето малко чудо се е случило...

- Ето, тя се движи! Тя знае, че говорим за нея..Първата мисъл беше радост или притеснение дали ще се получат нещата?...Тихичка радост. И първите 3 месеца имах болки и си полежах. И много, много, много се молих.

През последните 8 години, Вера е посветила живота си на това да помага на други семейства да сбъднат мечтата си за дете.

„Говоренето, споделянето и търсенето на алтернатива, на помощ - това нещо много промени обществените нагласи и когато ние самите хора с репродуктивни проблеми се отворихме, това промени отношението на обществото.

Факт е, че има увеличение на хората, които имат репродуктивен проблем. Но аз мисля, че България на фона на Европа е подобно - всяка 6-та двойка. Най-сериозният фактор е, че все повече хората отлагат момента на раждането.

Повечето хора се отказват преди да са започнали. Много хора са се предали преди дори един опит ин витро да имат”, казва Вера.

Мечтата на Вера и Ицо ще се появи на бял свят след броени дни. А те се молят само за здраве и щастието да се радват на дъщеря си.

„Вярвайте! Чудеса се случват! Щом аз стигнах до тук, значи има надежда. Пожелавам на всички вяра, кураж и сили. Дай Боже да имат до себе си човек, на който могат да разчитат. По Коледа се случват чудеса, вярвайте”!