Момиче на 25 г. иска да разпали любопитството на хората към страната ни с разкази за мистичните места на България. Боряна Кръстева е необикновен пътешественик, който събира легенди и разкази за непознати кътчета в страната. Всички тях е събрала в книгата "Мистични разходки из България".
„Една от моите много любими легенди е за Боров камък- това е една скала, която се намира много близо до Белоградчик. Свикнали сме да посещаваме тези скали, но тази скала е малко преди тях. Намира се при село Боровица, извисява се над селото и всъщност легендата е за двама влюбени – Борис и Елица, които въпреки неодобрението на своите родители решават да се вземат. Решават, че любовта им е по-ценна от всичко останало, Борис е сирак, израснал бедно, с хора, които не са негови родители, по това време не се е гледало с добро око на такива хора, но въпреки това той се залюбва с най-красивата девойка от селото и на пук на всички, които им казват, че тяхната любов е невъзможна, те тръгват към скалите отчаяни от това, че не получават благословията нито на баща нито на майка, тръгват към скалите, качват се най-високо горе и тогава Елица заплаква. Тя остава без подкрепата на най-близките си хора и е избрала да изгради живота си с този човек. Тогава тя се разплаква и сълзите й сякаш разцепват самата скала и от нея израстват един бор и една ела”, разказва Боряна.
Ако отидете днес до село Боровица в близост до Белоградчишките скали, ще видите тези дървета да стърчат на върха на скалата като символ на истинската любов. Тази и още куп легенди Боряна събира от местни хора в различните региони на страната за около 3 месеца и ги превръща в книга.
„За мен много специалното е, че всички тези истории са легенди от местния фолклор и нашия бит, но това са истории, с които някои хора са отраснали, разказвали са им ги за лека нощ, така че тази книга е по-скоро книга на срещите, на пътуването през една приказка”, коментира тя.
В момента Боряна е главен редактор на сайт за пътешествия, поддържа и собствен блог. Намерила е прекрасен начин да съчетава журналистическото си образование с любовта към пътуванията и фотографията.
„Любовта ми към пътешествията съществува от 6 години, тогава започнах да пътувам както повечето хора, чуя за някое интересно място, красиво, искам да го посетя, но някак си нещо все не ми достигаше. Имаше някакво любопитство в мен, което оставаше неутолено. Когато посещавах тези места, моята най-голяма цел беше да разговарям с местните хора, да науча нещо повече извън туристическото, тогава и създадох своя блог за пътешествия, който вече е на 3 години, нарича се "Пътеписаници" и той е моето малко бягство от динамичния живот, който водя в града. В него събирам всички спомени, емоции, срещи, които аз съм имала по пътя. С течение на времето се оказа, че моите пътешествия вдъхновяват и други хора, което беше най-прекрасното. И аз точно това искам, да предам нататък, за да може то да премине в бъдещето, а не само сега”, категорична е Боряна.
Едно от любимите й места е пещерата "Света Марина" в Странджа планина. Мястото е трудно достъпно, няма маркировка и се намира се в близост до границата с Турция.
Тя описва мястото като емоция и като такова, за което е трудно да се разкаже.
„ Обвито в бръшлян, самото място е тихо, оставаш сам със себе си, чуват се само капките вода, които падат от тавана и за които се вярва, че са лековити. И всеки, който иска може да си пожелае нещо и да се помоли за нещо добро. Накрая да излезеш от пещерата през така нареченото провирало, цялото посещение на тази пещера е като ритуал. За пречистване, за нещо добро”, казва Боряна.
Много от местата, които посещава Боряна са трудно достъпни и непознати за туристите, често се налага да търси водач. Но това, което й прави най-силно впечатление е, че няма кой да се грижи за тях и често са оставени на произвола на съдбата.
