В края на миналата година едно 24-годишно момиче попадна в истинско торнадо от коментари, мнения и откровени обиди. Скандалът с Мис България 2017 стана толкова голям, че дори прокуратурата се зае да разследва избора й след сигнал. Организаторката на конкурса Ирина Папазова в студиото на „120 минути” за първи и последен път показа протоколите от тайното гласуване и стана ясно, че вотът не е подменен. Журито беше избрало Тамара Георгиева за най-красивата българка на 2017. След интернет бурята Тамара изчезна от медийното пространство. Днес – половин година по-късно, тя е гост на „120 минути”. Какъв е животът в устата на хората, каква е личната й равносметка и какви изводи си е направила – ще разберем сега от нея.
– Какво беше усещането да си най-обсъжданата жена в България?
– Със сигурност нещо ново за мен, изненадващо. В крайна сметка никой не е помисли, че ще се получи толкова голям скандал и въобще, ще бъде приковано така вниманието на целия народ от едно такова нещо, но в крайна сметка мисля, че всички видяхме, че можем да се обединим като народ.
– В случая – срещу мен. Но това значи, че сме силни всъщност. Значи можем и за други неща да се обединяваме всички, или поне се надявам. Като всяко човешко същество аз също имам сърце, имам душа. По принцип съм много чувствителна, но истината е, че направих всичко възможно да не допусна тези обиди и коментари, които бяха насочени към мен, защото, ако дори за един миг позволиш това нещо да достигне до теб, може да те разруши. Трябва да бъдеш много силен, наистина, за да успееш да запазиш усмивката си след всичко това, което не беше леко, но в крайна сметка това беше един невероятен урок наистина.
– Казвайки, че това е урок, как запазваш усмивката си във времената на социалните мрежи, където всеки може да напише каквото си поиска, да засегне другия, да го обиди, дори да го заплаши, да демонстрира „чувството си за хумор” за нечия чужда сметка.
– Интересното беше, че самата тема на конкурса беше точно това – за социалните мрежи и тяхното въздействие върху хората, но аз смятам, че няма как нещо да ме обиди истински, което идва от хора, които не ме познават изобщо. Съответно техните обиди са безпочвени.
– Нито за миг не съм съжалила, наистина.
– Ти Тамара, позволи ли си да се разплачеш, да покажеш слабост?
– Честно ли? Не.
– В разгара на това торнадо, видях майка ти и баба ти. Изключително симпатични, нормални, интелигентни хора. Те как приеха това нещо?
– Не им е било леко в никакъв случай, защото не им е било приятно да чуват всички тези обиди, да гледат тези колажи, но те се гордеят с мен. Те ме познават и знаят аз какъв човек съм, знаят много добре как изглеждам и че нещата бяха много, много пресилени. Така че, винаги са ме подкрепяли, не само те, всички мои близки, моят приятел, неговото семейство, много, много хора, които аз не познавам, но те успяха да видят какво всъщност стои зад всичко това. Има хора, които всъщност са реагирали първосигнално тогава, но към днешна дата те са се извинили, потърсили са моята прошка. Така са преценили да направят.
– Първият момент, в който видя негативен коментар? Искам да разбера как се имунизира човек от това?
– Истината е, че се разсмях. Видях един колаж тогава. Стана ми смешно. Аз никога не бих си позволила да направя такова нещо, без значение за кого и за какво става дума. Не мога да си го позволя, никога.
– Човек се променя всеки ден. Изненадах се от себе си, научих доста нови неща. Дори за самата не съм смятала, че съм толкова силна, но това наистина те прави още по-силен, още по-устойчив, борбен и не съжалявам, наистина.
– Къде си родена?
– Родена съм в София.
– С какво се занимават родителите ти?
– Главно с изкуство и съм ти донесла едни прекрасни неща. Те са творения на моята майка, която се занимава с дизайн, тя е художник дизайнер. Нейни творби има почти в цял свят изпратени. Казва се Марияна. Аз винаги й помагам, когато мога съм с нея – в ателието, по изложби, разни събития и мероприятия, свързани с тези прекрасни творения.
– Не съм много сигурна каква точно е, тъй като, когато тя рисува, рисува малко по-абстрактно.
– Нещо подобно е.
– Ти си завършила Италианския лицей?
– Завършила съм Италианския лицей, след това съм завършила художествената академия с дизайн на порцелан и на стъкло.
– Тоест ти искаш да продължиш?
– Да, искам да продължа, защото аз съм вече четвърто поколение в моето семейство, което се занимава с дизайн. Аз съм израснала в такава среда и наистина това е част от моя живот, умея да го правя и смятам с това да се занимавам занапред. Не само, разбира се, но това е част от нещата. Това е част от моята дипломна работа в Художествената академия – диамант. Темата беше „Време”. Много мислих какво да направя и стигнах до извода че трябва да бъде един красив диамант, който без значение колко време минава той ще бъде винаги здрав и красив.
