Заради огромния интерес към оперативната програма „Обучение и заетост” парите за нея се увеличават, както и броят на безработните, които работодателите ще могат да наемат. Това каза в предаването „Лице в лице” вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин.

Той обясни, че първата стъпка е била субсидирана заетост за най-уязвимите групи – хора в предпенсионна възраст, с по-ниско образование, дългосрочно безработни и се е оказало, че интересът към нея е огромен и ресурсът, който е бил отделен – 8 милиона, не е стигнал доникъде.

За два дни, в които са били приемани поръчките, 3720 фирми са подали заявки за 120 милиона, което е 15 пъти повече от ресурса, каза социалният министър.

Той допълни, че кандидатите внасят документите в Бюрата по труда и от там информацията се вкарва в единна система. Има 107 Бюра по труда с 300 компютъра, т.е. информацията е била вкарвана от 300 точки и при този огромен интерес не може да се гарантира, че фирмите са равнопоставени.

„Това, което направихме сега е, че спряхме тази операция, увеличихме на 30 милиона и разделихме по региони средствата. На фирмите няма да се искат допълнителни документи. Единственото, което от тях ще се иска, е да попълнят един формуляр, който ще бъде готов веднага след празниците от Агенцията по заетостта и след това средствата в рамките на този регионален ресурс ще се разпределят, както се разпределят националните средства – чрез Областните комисии по заетост по определени критерии, които са много сходни с тези, които бяха досега”.

Калфин призова всички фирми, които имат интерес към тази програма, и тези, които вече са  кандидатствали, и новите, да погледнат за повече подробности в страницата.

Безработните, които могат да бъдат наемани се увеличават от 1200 на 4500 души, уточни министърът.

Те ще бъдат наети, ако са от уязвимите групи, за една година подпомогната заетост. Ако работодателите поемат ангажимент за допълнително задържане на тези хора, ще бъдат класирани по-напред, обясни Калфин.

Във връзка с вторите пенсии, Калфин каза, че министър Горанов е сложил на страницата за обществено обсъждане проектопромени в Кодекса за социално осигуряване, в което няма думичка за национализация на която и да била пенсионна сметка, било в универсален пенсионен фонд или преди това в НОИ.

„Мястото на тази дискусия е в Министерство на финансите, затова се и изнася преди това. Аз очаквам фондовете да са инициативни, те за кажат какво могат, какво не могат, какво биха могли да направят, какво искат да се промени в закона. Така че, този диалог след като свърши министър Горанов ще предложи вече между ведомствата проект за съгласуване. В този проект няма никаква национализация на нито един лев".

Идеята за преместване на парите в общ пул е само предложение и не е задължително да се случи, каза министърът.

В момента всеки един от нас внася задължително или доброволно част от осигуровките си в частен пенсионен фонд. Там му се натрупват по негова сметка тези средства. Става въпрос за родените след 59-та година. По закон той трябва да получава пенсия до живот след като излезе в пенсия и също по закон тази сметка може да се унаследява.

Въпросът е, че когато частните пенсионни фондове започнат да изплащат пълноценно тази втора пенсия към НОИ, което предстои да се случи, когато родените 60-та година излязат в пенсия, тогава фондовете са задължени от тази сметка, която е набрал човекът, да му изплащат доживот съответната сума. И тук, някои от тях, и това е проблем на фондовете, които поставят въпрос, че, ако той живее по-дълго, може да се наложи да му изплащат сума, след като той е изчерпал това, което натрупал по сметката си. Тук по-скоро аз искам да чуя фондовете какво искат да кажат. Идеята за пул не е да съберат всички пенсии да се сложат в един общ пул”.

Всяко пенсионно дружество си създава отделен такъв пул, като и сега трябва да създават по закон резервен фонд в дружествата си, обясни министър Калфин.

„Така че – не се събират парите, не се слагат общо, не дай си Боже не отиват в ръцете на държавата, в НОИ. Те остават във фонда и тук въпросът след като изключим, че някой иска да вземе парите на хората, които ги натрупват там, вече за мен най-важни са фондовете. Нека те да кажат какво им е необходимо, за да могат пълноценно да изплащат пенсиите, които хората са натрупали в сметките си”.

Във връзка с Избирателния кодекс, Калфин каза, че има критики и че това, което е приела комисията е било скандално.

Като пример той посочи, че не стига, че задължително човек трябва да отиде да гласува, ами като попълни квадратчето „Не избирам никого”, неговият глас се краде и той отива при големите партии, броейки се за редовна бюлетина.

„Не е честно – да те задължават да гласуваш и на всичкото отгоре да ти вземат гласа, при положение, че ти им казваш: „Не искам да гласувам за никого”.

Неприемливо беше да се отреже възможността за местни коалиции и инициативни комитети. Защо само големите партии трябва да имат кандидати на местно равнище, защо трябва да се ограничава предизборната кампания, също не е ясно, защо трябва да се премахнат социологическите изследвания.

Остана въпросът свързан с гласуването в чужбина. Там действително намерихме някакъв компромис. Не може да бъде изцяло в дипломатически и консулски представителства. АБВ предложи да остане сегашното предложение до въвеждане на електронно гласуване. Не се прие.

Вчера след срещата и ангажимента на всички политически сили. Днес виждам, че това което се уточнихме се изпълнява. Имаме доста скърцания с начина за дерегистрация, не е нормално това нещо, това за нас е отнемане на право. Големите проблеми, които бяха свързани с Изборния кодекс и които бяха готови да влязат на второ четене, слава Богу бяха оттеглени".