Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от изследване на учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, част от кампанията на „Грийнпийс“ – България за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.
Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Изчисленията показват, че през август 2017 г. в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 хил. частици на квадратен километър. Най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната – вероятно остатъци от въжета и мрежи.
Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или на тихоокеанските води край бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.
„Пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно – коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България. – Веднъж попаднали в морето, опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, се разграждат на малки частици и се носят от теченията стотици години. Те стават храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега – пластмасови шишета и чаши, опаковки от солети, вафли – пластмаса, която е в ежедневието ни“.
Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове, посочват от „Грийнпийс“ – България.
Теренното проучване е проведено от борда на кораба Rainbow Warrior в три дни – между 8 и 10 август 2017 г., и е изпълнено съвместно с активисти и доброволци на „Грийнпийс“. Данните са получени чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС.
Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.
