На 25 септември Теодора Балабанова загина след като достигна 233 метра в опит за нов световен рекорд по екстремно дълбочинно гмуркане. Теодора е първата жена, достигнала такава дълбочина, но не успя да се зарадва на рекорда си. Нейният съпруг и партньор в този опит – Михаил Балабанов, за първи път говори в студио, пред Светослав Иванов в „120 минути”.
Много искам нещата да изглеждат малко по-положително на фона на тази трагедия, защото Теодора беше един абсолютно положителен човек, каза Михаил.
Той допълни, че тяхната работа е била много положителна, свързана повече с емоции.
„Тя не приличаше на бизнес, това не е спорт. Всичко, което правехме, го правехме с целта, че това е нашият живот, а не, че това е нашата работа или нашето задължение, нещо, което трябва да правим. В професионално отношение Теодора е един истински герой на българското гмуркане, тя е първата българска жена технически инструктор и нейна е била идеята да отворят дайвинг центъра, каза той.
„Заклех се, че ще се опитам до края на живота си да бъда като нея, тя ще бъде моят идол, моят герой. Бих слязъл и на 330 метра дълбочина, защото го има, защото го мога. Всеки иска да бъде най-добрият в професията си, да докажеш, че можеш”.
Подводна камера запечатва последните минути от живота на Теодора на 47 метра преди повърхността и 10 минути преди последния дъх на Теодора. Нещо, което не може да прекъсне любовта между нея и Михаил. Вижте кадрите тук:
На 47 метра под водата Теодора успява да се порадва на извършения от нея световен рекорд.
„Там Паскал Бернабе, бившият мъжки световен рекордьор, дойде да вземе нашите бутилки. Той беше част от поддържащия екип, поздрави ни, целуна я. Това беше моментът, в който ние бяхме в чакалнята и просто трябваше да свърши едно технологично време и дайвът да завърши успешно”, разказа Михаил Балабанов.
Той допълни, че техният опит е бил сериозно и дълго подготвян. Моментът, в който е разбрал, че нещо не е наред е последният момент.
„Всичко върви добре и нещата се объркват за секунди, това е моментът, в който разбираш, че нещата не са наред. В утра дийп дайвингът нищо не трябва да се обърква. Ние имаме хиляди дайвове, над 5000 дайвове”.
Скоростта при изкачване е различна, обясни той.
„С нас има различни бутилки, които се намират отляво и отдясно, ние ги използваме по пътя нагоре и после достигаме до едно от въжетата, където има наредени компресационни бутилки, които са за по-дългата декомпресия, с по-високо съдържание на кислород. Това са вече дългите стопове. Започват от 5 минути, първият, който беше, на който дойде Паскал, и достигат до 70 минути на едно място на третия метър. Общата дължина на дайва е около 5 часа и половина, 327 минути всъщност беше моят престой във водата. Това беше първата част”.
С Теодора няма какво толкова да си говорим под водата, всичко е планирано до последната минута, ние знаем всяка една минута на кой метър какво имаме да правим, каза Михаил.
Той допълни, че използват водолазния език, който е с ръце.
Тя даде сигнал, че е добре, казахме си, че времето на това място е свършило и трябва да се придвижим 3 метра по-нагоре към следващата спирка, допълни той.
На въпроса какво се е случило тогава, Михаил каза, че това, което е видял е било „сюрреалистично”:
„Теодора беше в невероятно положение във водата, просто невъобразимо. Впоследствие когато мен ме удари същият проблем по-нагоре, разбрах, че това е вертиго вследствие баротравма на вътрешното ухо, когато човек губи абсолютна координация с тялото си. Това е все едно на един самолет да му изключиш в един момент компютъра – крилата са му там, горивото му е там, двигателите работят, но той няма управление. Става дори трудно да си държиш регулатора в устата, апаратът чрез който дишаме”.
Това нещо е на 42 метра дълбочина, на всичкото отгоре има и време, на което ти можеш да преседиш, тъй като количеството газове са лимитирани, това става на края на този етап, когато ние вече нямаме много газове в бутилките и ние нямаме време на тази дълбочина.
Помагайки на Теодора, на мен ми свърши газта, аз превключих на дънна газ, изконсумирах целия си газ, предполагам с нея същото се е случило. Но аз също й дадох донос, както и поддържащият водолаз, който влезна. Но всичкото това нещо е 5 минути, 7 максимум”.
Първо е трудно да възприемеш, че нещо такова се случва. Когато планираш дайва, планираш стотици комбинации какво може да се случи, как ще реагираш, каза той.
„В един момент се случва нещо, което го няма на картинка, няма го в учебника, няма го никъде. Най-малкото губиш време, за да разбереш какво се случва в този момент, това е като шок. Не знаеш какво се случва, виждаш, че е пълен аут от контрол и започваш да прекарваш всички възможни вариации, защото трябва трескаво да намериш проблема, защото без проблем няма решение”.
В този момент Теодора е спряла да се движи, стенела е, намирала се е с главата надолу, с краката нагоре, извършвала е хаотични движения, допълни съпругът й.
Всичко това впоследствие се е случило и при него, но на 27-ия метър.
„След като вече нямаше възможност, тя не можеше да поддържа системите за газове в устата си, започна да аспирира вода, не остана нищо друго, освен да я изкараме на повърхността, няма как да оцелее в тази ситуация”.
"Тогава беше борба за моя живот, за да не я последвам. 21 години ние бяхме абсолютно заедно във всичко, 21 години щастие с този човек, и в един момент той си отива пред очите ми, не можеш да си представиш какъв е шокът. Останал съм сам на 40 метра, трябва да тръгна нагоре да изплувам, рева и на 27-ия метър получавам същата баротравма – завъртане на света около мен, пълно изключване на сетивата. Много ми се иска тя да ме е спасила, заради всички хора, защото означава, там не приключва всичко", разказа Михаил.
