Мартениците, които масово закичваме по дърветата, са изработени от микропластмаса и крият опасност за природата и за здравето ни. За това предупреждават от неправителствената организация "Леспластик" и учени от БАН.
От три години Никола Бобчев изследва микропластмасата в мартениците в лабораторията по морска екология към БАН.
"Тези са чисто нови, които са от магазина и не са употребявани въобще. Тези са приблизително на една година, като съм ги свалил от дървета, като са все по-деградирали с всяка изминала година“, коментира той.
Избираме една от масовите мартеници, тип гривна, и друга, която прилича на изработена от вълнена прежда и ги поставяме под микроскоп.
"Въпреки, че изглежда, че е като от вълна, е от пластмаса, понеже влакната са доста гладки, когато са пластмасови. Плюсовете на пластмасата е, че много добре може да се боядиса и издържа много по-дълго, отколкото естествените материали", посочва Никола Бобчев.
„Когато го приближа, изглежда като рибарско въже. Вероятно тази е от акрил, която наподобява вълна, а тази от полиестер. Материалът е същият, от който са направени шишетата, от които пием вода. Просто е изменена малко пластмасата", казва още той.
Втори експеримент – поставяме върху бял лист хартия тригодишна мартеница, висяла на дърво.
"Колкото повече време прекарва в околната среда, понеже слънчевите лъчи ѝ влияят, както и метеорологичните условия, толкова повече се разгражда. Ето това е една нишка от мартеница, която е останала… Те реално се носят във въздуха, понеже са достатъчно леки. Те са част от фините прахови частици, които дишаме", коментира ученият.
А с дъжда, попадат в морето.
"Когато перем дрехите си или закачаме мартеници в околната среда, на дърветата, нишките попадат с дъждовната вода в морето и оттам чрез филтраторите, да кажем, в мидите, които ние консумираме. Много харесвам тази традиция и на всички приятели в чужбина им подарявам и им разказвам за мартениците. Но просто съветвам хората да не ги връзват по дърветата, а да си ги прибират и да ползват догодина същите мартеници", каза Никола Бобчев.
Така спазвайки традицията, ще се погрижим и за опазването на природата.
