Марио Монти е един от най-интересните политици в Европа – човек, който разбира от пари, бивш еврокомисар и премиер на Италия.
Той е един от малкото европейски политици, които запазиха авторитета си, макар и след властта. Марио Монти, или Супер Марио, колкото и да не отива подобен прякор на професор от неговия ранг, наследява Силвио Берлускони през 2011 г. в момент, в който италианските финанси са на ръба.
Политическата драма е пълна, а Монти, ловък дипломат и експерт, посреща всичко с желязно спокойствие. Година по-късно той се оттегля сам, заявявайки, че „мисията е била изпълнена”. Днес той ръководи университета Бокони, един от най-реномираните в света. Ако има човек, който знае всичко за парите, това е точно Марио Монти.
Наскоро дойде в София за конференция, организирана у нас. Поговорихме си за парите, живота, стандарта и миграцията. Докато у нас течеше дискусия нужно ли е или не да се увеличават доходите.
Вижте разговора му със Светослав Иванов:
– Връщайки се назад към миналото ви, имам усещането, че съдбата Ви е да работите с пари. Баща Ви е банкер и икономист, който е нормализирал обстановката в Италия. Какво означават парите за Вас?
– Това е доста интересна гледна точка, защото аз винаги съм си мислел, че работя с хора, а не с пари. И по- конкретно, с образовани млади хора в университета, който ръководя, дори и в работата ми в една много малка част от изграждането на Европа. Разбира се, Европа работи с пари, но на първо място, тя работи с хора.
– Вие сте уважаван професор. Представете си, че си имате въображаема страна, в която трябва да увеличите стандарта на живот на хората. Какви са първите стъпки?
– На първо място, бих развалил илюзията, че стандартът на живот може да се увеличава постоянно чрез финансови и парични мерки. Те обикновено създават проблеми в икономиката, ако се използват грешно. Това, което е необходимо за растеж на стандарта на живот, е увеличаване на инвестициите в производството.
– От каква бъдеща икономика се нуждае страна като България, за да се справи със свиването на пазара на труда, със стопяването на нацията, с голямата ни зависимост от европейско финансиране?
– Мисля, че България от валутна и финансова гледна точка се справя впечатляващо добре през последните години, дори в известен смисъл спрямо и еврозоната, въпреки че все още не е в нея. А пазарът на труда ви се свива, защото най-важната част, младите българи, отиват да учат в чужбина и не се връщат. Този проблем до някаква степен съществува и в Италия. Но това не би било проблем, ако други умни млади мъже и жени от друга държава дойдат и заемат местата на заминалите. Важно е да се поддържа известен баланс.
– В България доста говорим за борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Разкажете ми как борбата срещу мафията повлия на италианската икномика.
– Успехът, който имаме в борбата срещу мафията през последното десетилетие, подобри икономиката ни. Но борбата е далеч от приключила. Това, с което трябва да се справим, е разпространяването на мафията отвъд границите. Затова е важна борбата срещу прането на пари и контролът над офшорните зони, където обикновено преминават финансови потоци с много малка прозрачност.
– Ако България приеме еврото утре, какво ще се случи?
– В известен смисъл – нищо. Основно заради валутния борд, защото България вече има паричната праволинейност, която върви заедно с еврото. Според мен България е по-подготвена от всеки друг, за да усвои еврото като валута. Но може би би било умно да се подготви допълнително.
– Ако това интервю се състоеше година по-рано, а въпросът ми е: Можете ли да си представите ЕС без Великобритания, какво бихте ми отговорили?
– Решението на Камерън да свика референдума не беше в интерес на ЕС, нито дори на Обединеното кралство, нито на консервативната партия, а беше просто ход, за да затвърди лидерството на г-н Камерън в партията. Това не проработи за него, но вкара в безпорядък страната, Европейския съюз, дори и части от световната икономика. От референдума във Великобритания насам можем да се страхуваме от "заразен" ефект. Добрите новини са, че събитията всъщност имаха ефект на антидот, като ваксина.
– Можете ли да си представите Испания без Каталуния?
– Не. И не мога да си представя и Каталуния без Испания. Ако Каталуния се отдели от Испания, няма веднага да се превърнат в членове на ЕС. Най-малкото ще трябва да гласуват всички страни-членки, включително Испания. Това, което смятам за объркващо, е колебанието на хората защо Евросъюзът не реагира. Ако това беше спор между две държави, например Испания и Великобритания, Евросюзът можеше да е медиатор. Но между две части на една държава няма как да стане.
– От ваша перспектива в каква ера живеем – в ера на Тръмп или в ера на Путин?
– Живеем и в двете ери. Има борба между ЕС и САЩ, която постепенно прониква в цялата световна икономика. Парадоксът е, че вече най-големите поддръжници на свободен световен пазар са германският канцлер Ангела Меркел и президентът на Китай. Всичко това е голямо предизвикателство за ЕС, но показахме, че имаме готовност да приемем и да се справим с тези предизвикателства.
