Търпеливо дни наред и абсолютно умишлено не коментирах предложенията за ротация както от страна на премиера Николай Денков, така и от страна коалицията ПП-ДБ. Достатъчно дълго слушах коя е подходящата позиция за Мария Габриел и как трябва се случат нещата. Чух предложения да си разменим местата с Денков, чух екзотика да добавим още едно ново министерство, за да има за всички място. Време е да кажа какво направих и какво няма да направя:

Излизам от среща с посланиците на страните от Европейския съюз и САЩ, на която ги запознах как разбирам аз управлението на държавата и какво смятам да правя и да не правя.

Преди всичко няма да подпиша така наречения меморандум. Ще обясня защо:

1. Всичко има граници. Моите са, че не приемам държавата да се управлява при тотално неспазване на фундаментални принципи на демокрацията.

2. Обезпокоително е, че този документ е изработен с крайна цел държавата да бъде разделена между 2 коалиции, а независими регулатори, съдебна система, службите и контролните органите да бъдат поделени в нарушение на законодателството на държавата за сметка на лични цели и партийни интереси.

3. Текстовете от меморандума ясно и категорично сочат, че по същество този документ предлага забележете: две политически сили да се споразумеят в абсолютно противоречие на Конституцията, демокрацията и европейската практика за подялба на регулатори, съдебна система и служби за сигурност.

4. Всеки закон, свързан с избора на съответните регулатори и контролни органи съдържа ясни правила и точни изисквания за заемане на съответната длъжност. Там категорично са посочени условията на които съответното лице трябва да отговаря.

5. Меморандумът влиза в противоречие с българската Конституция, която е основно ръководно начало на правовата държава и нейните разпоредби се спазват безусловно.

6. Намирам меморандумът като ултиматум и опит да променяме закони според партийните си интереси, а по-подробен прочит показва една-единствена цел – политическо овладяване на независимата съдебна система, контролните органи и регулаторите.

7. Меморандумът е опит за политическа търговия, прикрита зад привидни лозунги за спазване на принципи.

8. Правовата държава се ръководи от принципа за върховенството на закона, създава правна и законодателна уредба, реформите се правят чрез изменение на законодателството, каквито са единствените възможности на Народното събрание, без да се намесват в правомощията на останалите власти.

Ще си позволя да коментирам някои от предложенията по-подробно:

- За Съдебната реформа: безспорно тя е приоритет. Но така предложеният документ и за най-големия лаик е ясно, че всички амбициозни цели трудно ще бъдат постигнати в рамките на 9 месеца. Това е програма за цял управленски мандат. Ако беше толкова лесно защо не ги заложихме и не ги постигнахме до този момент? Или ще се изискват от мен с ясното съзнание, че няма да могат да бъдат изпълнени?

- За службите: Какво налага тези промени и защо е фиксиран този срок 1 юни 2024 г., който съвпада с предизборната кампания за избор на членове на Европейския парламент? Липсват аргументи, мотиви и ясни правила как ще станат тези промени, без това да застраши националната сигурност. Липсата на тези аргументи е доказателство, че е това е пореден опит за заемане на постове, чрез които да бъдат овладявани и службите.

- За електронното управление: Не е ясно какво налага тази амбициозна дейност в рамките на следващите 9 месеца, свързана с електронното управление.  Действащият министър на МЕУ от няколко месеца се движи с охрана, в резултат от заплахи и натиск от страна на народни представители. Заплахите касаят възлагането на обществени поръчки. Този казус все още няма яснота и предложението за реформа в това министерство навежда на мисли за опит за замазване на корупционен скандал или за овладяване на министерство.

- За КЗК: Предлага се  законът да се променя всеки път в зависимост от това от колко партии се състои коалицията, която управлява в даден момент. Това е недопустимо и грубо погазване на демократичните ценности на обществото. Така разписано предполага политическо овладяване на КЗК, а не политическа неутралност на регулатора.

- За външната политика: черно на бяло е документирано, че външната политика ще се води на два гласа. Искам, обаче, да подчертая, че външната политика се базира на национални интереси и приоритети. Те трябва да бъдат изразявани в един глас.

На последно място т. нар. проект на меморандум е изготвен с хоризонт до декември 2024 г., но за период от 4 години!? И аз не разбирам на всеки 9 месеца ли ще се подписват меморандуми или само за 9-те месеца, в които премиерът ще е от ГЕРБ?

Огромна част от управленската програма – Еврозона, икономика, образование, енергетика, здравеопазване, регионална политика липсват от този меморандум! Те по-малко важни ли ще бъдат за управлението на страната през този период?

Ако целта наистина беше документ, около който управляващото мнозинство да се обедини и по който да управляваме, защо не подписахме през юни 2023 г., както ние от ГЕРБ предложихме още тогава? Напомням, че споразумението и управленската програма, по която и сега правителството работи, бяха изготвени съвместно от двете коалиции. Върху тях дни наред работиха депутатите по ресори от двете коалиции. За всички е ясно, че документ, разработен само от едната страна и изпратен на другата по приложение за чат НЕ ЦЕЛИ постигане на съгласие. Това е саботиране на процеса по разговорите и е проява на всичко друго, но не и на желание за продължаване на съвместното управление.

Заради всичко това информирам българските граждани, всички партии от българския парламент и международните ни партньори, че аз няма да сложа подписа си под т. нар. меморандум, предложен от ПП-ДБ.