След като бе опразнена по-рано през деня заради липса на кворум, пленарната зала в Народното събрание отново се изпълни с хора към 15 часа. В нея обаче не влязоха депутати, а представители на неправителствени организации и експерти, които участваха в публично обсъждане на предложенията за промени в Изборния кодекс. По-рано домакинът на срещата – Мая Манолова, покани и представители на протестиращите да се включат в дебатите.

В залата влезе и омбудсманът Константин Пенчев с идеята той да изпълнява функцията на неформален медиатор между гражданите и управляващите.

„Тук съм не в качеството си на юрист, не съм специалист по изборно право. Аз представлявам хората – тези, които са тук и тези, които са на улицата. Едно е да седим в академична обстановка и да мислим какъв съвършен Изборен кодекс да напише, който да е за пример в цяла Европа. Това ще отнеме много месеци. Въпросът е дали ситуацията позволява това. Хората казват, че искат бързо приемане на подобрение на правилата. Има прецеденти, когато закони се приемат за три, четири дни от този парламент”, заяви омбудсманът.

В залата се чуха различни гледни точки – на представители на партии, както и на граждани, говорещи само от свое име.

„Хората искат нов политически елит. Българите искат първо да се убедят, че ще има честни избори и че ще гласуват за личности, т.е. парламент с нови лица. Това не може да стане с чисто пропорционална система, не може да стане и с чисто мажоритарна система”, заяви председателят на Зелената партия Александър Каракачанов по време на дискусията.

Нека да започнем работа по същество и комисията да започне приемането на кодекса текст по текст, предложи Владимир Брезоев, доктор по философия.

Един от участниците попита от банката си кои са представителите на гражданското общество и на партиите в момента на заседанието като допълни, че от ГЕРБ не признавали този дебат. Манолова му отговори, че досега има представители на 3 политически партии, получили на изборите над 1% от гласовете, на други парламентарни и извънпарламентарни партии, както и широк списък от НПО. „ГЕРБ също имат право да участват, но отсъствието им е показателно, а ако желаят могат да дойдат и да се включат писмено, устно, електронно”, е нейното мнение.

Сред представителите на партии бе Димитър Делчев от "България на гражданите". Според него промяната на Изборния кодекс трябва да включва като приоритет машинното гласуване, да се даде право на хората с двойно гражданство да гласуват в България при положение, че са пребивавали определен период от време у нас, и да се изчистят избирателните списъци от мъртвите души. Неговото предложение бе подкрепено и от други представители на гражданите, в различни варианти.

Диян Атанасов от Фейсбук групата „100% мажоритарни избори” заяви, че има един изход от политическата криза и той е чисто мажоритарна система в два кръга - така, както се избират кметове в България. „Ако олигархията имаше интерес от мажоритарната система, тя отдавна да ги беше въвела”, коментира той.

Николай Димитров предложи промяна в Наказателния кодекс, с която да се предвиди наказателна отговорност за фалшификация на бюлетини извън необходимите количествата.

Антон Димитров от Граждански форум „Промяна” заяви, че парите на партиите трябва да излязат на светло. „Неизразходваните средства от партиите да бъдат връщани в бюджета, а не да се слагат в банки", призова той.

Гражданско сдружение „Гласност” в лицето на Ваня Андреева заяви, че настоява за въвеждане на образователен ценз при гласуването. "Писна ми да ме управляват хора, избрани от необразовани граждани", коментира тя и поиска намаляване на субсидиите на партиите с две трети и въвеждане на машинно гласуване на изборите.

Междувременно 14 неправителствени организации се отказаха от участие в срещата, докато не бъдат изпълнени няколко условия. НПО-тата изпратиха декларация до Манолова, в която настояват преди всичко за оставка на правителството и провеждане на избори не по-късно от октомври.