„Като малък като се събуждаше, първо се усмихваше и тогава отваряше очи. Това отношение в живота му остана до край”, сподели майката на покойния доц. Кристиан Таков, оперната певица Галя Йончева.
„Жестоко е да седя на този стол, където той трябваше да бъде, но животът е жесток. Искам хората да го познават не само като общественик, а и като личност, която води и убеждава. Той стана знаме, но и знамето е направено от материя”, каза още тя.
За детството му тя сподели, че той е бил отличен ученик и дори ѝ е било неудобно да ходи на родителски срещи, защото суперлативите за него били толкова много, че другите родители я гледали накриво.
„В Немската гимназия беше казал, че е несправедливо да ги водят на спектакли без публика и да ги абонират за вестници без читатели. Това му донесе неприятности. Не беше толкова бунтарски дух, а желание за справедливост”, посочи тя.
По думите ѝ ключът към него е било да изгради приятелска връзка помежду им. „Гледам го от петгодишен сама и знаех, че ако не стана приятел с него, няма да мога да го насочвам. Постепенно желанието да му бъда ментор стана едно прекрасно приятелство. Дъщеря му сега е почти на 16 години. Те си говориха много, а обичта им е толкова осезателна, че можеш да я пипнеш.”
Кристи обичаше музиката, свиреше на пиано, а хобито му беше да снима, допълни майка му.
За коварната болест тя посочи, че в началото синът ѝ е опитал са я скрие от нея.
„В началото той ми спестяваше, но нямаше как да го скрие. На 21 август 2012 г. му казаха, че има рядък вид рак. Има три случая описани в медицинската практика и той е четвъртият. Бяха му казали, че му остават два месеца живот. Започна борба и успя, мина през химиотерапия, през лъчетерапия, операция, отслабна 35 кг., нови лекарства”, разказа тя.
В разговорите си с него майка му си спомня как неосъществените планове, които е имал, са го съсипвали.
Той ѝ казвал: „Мамо, нямам сила, искам да си довърша книгата, искам да те заведа теб и Галчето на фиордите, искам да заведа Мила в Орешака, нищо не мога да изпълня от тези планове”.
В дрехите му от болницата в Панагюрище тя намира бележника му, в който той е написал последните си думи: „Имам вяра и този път, затова ударите върху тази вярва са толкова жестоки. Но ще преодолея и този път и следващия и по-следващия. Само умората в тялото ме съсипва.”
Галя Йончева предостави на bTV снимки от личния си архив от детството на Кристиан Таков.
Неговите приятели са изразили желанието да направят фондация на негово име.
