Властта предлага нов закон за потребителския кредит. Сред целите е да се защитят потребителите от незаконни практики, както и да се въведат условия, които гарантират добра информираност за условията преди тегленето на краткосрочен кредит.
Сред предложенията е да се забрани отдаването на франчайз от лицензирани фирми на други оператори. Тоест марката на дадена компания за кредити да не бъде продавана за ползване от други фирми.
Предлага се и забрана за отпускане на бързи кредити в тъмната част на денонощието. Забранява се фирмите да наемат на работа служители, съдени за престъпления от общ характер, пише още в законопроекта.
Предвижда се и стъпаловидно оскъпяване на малките кредити в зависимост от срока за връщане – при срок от един месец оскъпяването да е максимум 20% от размера на главницата, 30% – за връщане до три месеца, и 100% – при срок от над три месеца.
Преди време Нина Вергилова, която е самотна майка на първокласник и работи като социален асистент със заплата под минималната, изтеглила бърз кредит от 500 лева. Сумата била необходима за детето и за дома.
Свързана новина
„Бях в затруднение. На работа бях, после ме съкратиха. За 500 лева съм ги взела отдавна тия 500 лева, но лихвите са много“, казва Нина Вергилова.
Сега сумата, която ѝ търси кредитната институция, е 2000 евро. Обажданията по телефона са ежедневни.
„Да ги погася, иначе ще ми направят запор на къщата“, казва Нина Вергилова.
За хора като Нина, но и за регулация на дейността, властта внася новия законопроект.
От сектора оценяват част от промените като положителни – сред тях забраната за отдаване на франчайз и забраната за отпускането на бърз кредит в тъмните часове на денонощието.
Основното опасение обаче е свързано с формулата, по която ще се изчислява таванът на забавянето. Към момента той е 5 пъти лихвата за забава и е 52% на година. Сега се предлага стъпаловиден.
„В някои случаи това може да се окаже недостатъчно на практика по покриването на разходите по отпускане, което би означавало, че компаниите ще изберат да не предоставят тези продукти, защото никой не желае да работи на загуба“, коментира Николай Цветанов, председател на асоциация за отговорно небанково кредитиране.
Според икономиста Стоян Панчев предлаганата регулация е добра.
„Заобикаляше се т. нар. ГПР – максималната лихва, разговорно казано, с различни допълнителни услуги, клаузи в договора. В някои случаи се заобикаляше по много по-грубиянски начин, защото виждаме, че в последно време се нароиха бизнеси, които оперират изцяло извън закона“, посочва Стоян Панчев, икономист.
В представянето на проекта от „Прогресивна България“ обосноваха предложенията си с дейността на сивата част от сектора.
„От днес потребителите могат да бъдат спокойни, защото мутрите нямат място в бизнеса за бързи кредити и тяхното време в този бизнес приключва сега!“, казва Здравко Марков от „Прогресивна България“.
Работата по законовата рамка предстои.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
