Идеята банките да бъдат обложени с данък върху „свръхпечалбата“ може да доведе до по-скъпи или по-труднодостъпни кредити за домакинствата, предупреждават от БНБ.
Лихвите по кредитите намаляват. Това показват последните данни на централната банка.
Теодора Цветкова има потребителски заем за ремонт и се притеснява лихвите да не скочат, преди да успее да го изплати. Казва, че семейният бюджет няма да понесе голям ръст на месечната вноска.
„До 50 евро отгоре. Не е добре, ще се отрази много върху плащането на заема“, казва Теодора Цветкова.
Финансовите анализатори пресмятат, че при средните лихви за пазара за потребителски заем от 10 000 евро, който ще бъде плащан 5 години, месечната вноска е 207 евро. Допускат, че при промяна на условията за банките това може да рефлектира върху вноските на техните клиенти.
„Този данък ще бъде прехвърлен към крайните потребители под формата на нарастващи лихви. Това е и опитът на страните в Европа, които са въвели този вид данък“, коментира Десислава Николова, финансов анализатор.
А от централната банка посочват, че данъкът върху „свръхпечалбата“ формално се плаща от банките, но икономическата му тежест не остава непременно там.
„Банките могат да реагират с по-ниски дивиденти – най-ограниченият макроикономически ефект. Реакцията обаче може да премине и през цената на кредита, кредитните стандарти, депозитните условия и структурата на активите. Тогава част от тежестта се пренася към клиентите“, посочва Д. Радев.
А финансовият министър определи позицията на управителя на БНБ като намеса в политиката, което не е коректно да се прави.
„Внушения, които не разбирам защо управителят на БНБ си причинява това нещо. Какъв е процентът на свръхпечалбата? Ще ви кажа, че той е няколко стотин. Нормално ли е това, нормално ли е тази печалба да бъде изнесена извън България, да не бъде реинвестирана, да не бъде подпомогнат българският бизнес, българският фиск и всичко останало“, коментира Гълъб Донев, министър на финансите.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
