Големият български актьор Стефан Данаилов навършва днес 75 години. Тонове любов и признателност получава любимецът на поколения българи тази вечер. В Народния театър се провежда честване-изненада и за самия него, на което присъстват негови екранни партньори, бивши и настоящи студенти, приятели, политици.
Там ще бъде представена и книгата му – "Романът на моя живот". Имахме щастието да се срещнем със Стефан Данаилов днес сутринта и да си поговорим за това как изглежда щастието на 75 и колко е важно да не бъдеш сериозен.
Телефонът не спира да звъни…
– За един актьор е много важно да влиза под кожата на един образ… вие сте човек, който респектира, човек, който всички усещат като най-близък и добър човек. Какво ви е отвътре?
– Искаш да кажеш, че съм много разнообразен.
– Не само разнообразен, много различен. Извън клишето за голямата личност, големият актьор който трябва да бъде леко сърдит, унесен във величието си.
– Да, да, да. Да потъвам, да се давя. Няма да стане тая работа. Аз не съм се удавил, когато наистина бях толкова популярен в България, тогава не се удавих, та сега ще се давя.
Не че ще си повярвам на тези години, но значи съм си вършил добре работата в годините, за да бъда така познат, признат от уважаемия зрител, харесван и дори обичан.
– Откъде вадите сила или чувството ви за самоирония много помага?
– Точно така, усмивката и самоиронията е помагала. Дори и когато съм потъвал. Имал съм случаи, когато съм искал да се разсърдя и три дена да не говоря на някой… след третата минута забравям и все едно нищо не се е случило.
– Как изглежда щастието на 75?
– Щастието? Ми някой път си го съчинявам щастието. На моите години сега повече искам да ми е усмихнато, за разлика от младите години, когато ми се е искало да ми бъде тъжно, да пусна сълза. Макар, че е смешно било...
– Обичам да давам и получавам подаръци, което е много странно.
– Е, довечера ще получите много голям подарък.
– Еми сигурно, с уискито ще се заредя за десет години. Ми, на мъж дърт какво да подаряват.
