Ниско ниво на умения и компетенции между учениците, слабо представяне и постижения и огромна пропаст между по-добре и по-зле представящите се български ученици. Това са само част от изводите, които посочва изследването – PISA на ОИСР, представено от Министерството на образованието и науката.
Кризата в българското училищно образование става ясна от проучените знания и умения на 15-16-годишните ученици, в края на задължителното образование. Това поставя България на 47 място сред 65 развити държави в света по функционална грамотност.
Близо половината (44%), сравнено с 41% през 2009 г., от деветокласниците нямат ключови когнитивни умения, ключови за влизането на пазара на труда, както и за пълноценното им участие като граждани. Резултатите на България от проучването показват още, че в у нас има много силна връзка между постиженията на учениците и тяхното социално-икономическо положение.
Къде закъсват учениците?
Плашещото сред резултатите в изследването е, че всеки втори ученик не притежава елементарни знания по математика. „По-сложните неща от математиката, които се изучават, те могат да послужат на хората, които след това смятат да учат математика. Докато на нас са ни нужни по-простите сметки в живота”, обясни Людмила Борисова.
Учителите също признават, че малка част от възпитаниците им могат да приложат наученото на практика.
„На този етап, промените в учебните програми предвиждат увеличаване на броя на часовете само на основата на профилираната подготовка и то най-вече в 11-ти и 12-ти клас”, смята Атанаска Тенева. България е сред държавите в Европа, в които образователните постижения на учениците са най-силно повлияни от семейната и социално-икономическата среда.
