Няма опасност да изнесем нашето председателство в Брюксел, то не е застрашено, няма и не може да бъде отнето. България е напълно готова да поеме своето ротационно председателство на 1 януари. Всичко останало са фалшиви новини, манипулации и спекулации. Това каза в предаването „Лице в лице” министърът по европейското председателство Лиляна Павлова.

Тя съобщи, че днес на Министерски съвет са приели приоритетите, готови са с календара и срещите. Ще има срещи в София, ще има срещи и в Брюксел, допълни тя.

По думите й България, както всяко едно ротационно председателство, спазва общоприетите правила и практика и те са постановени още 99-та година.

В Брюксел се провеждат всички европейски съвети на министър-председателите, на които участват и държавните глави, и всички формални заседания на съветите на министрите.

„Не го изнасяме българското председателство, дори прекалено много събития правим в София, казват колеги от секретариата, колеги с опит от държави членки, чийто опит анализираме.

В Брюксел стандартно всяко председателство от 99-та г. насам провежда европейски съвети и формалните заседания на съветите на министрите в различните области. 22 на брой са с подформатите в рамките на българското председателство. Това са 44 такива заседания, които ще проведем в Брюксел и няколко от тях в Люксембург, защото такава е практиката – два пъти годишно се провеждат в Люксембург”, обясни министърът.

Тя допълни, че в София няма отложени събития. Има 32 събития на високо ниво и нито едно от тях не е отложено, дори са се увеличили като брой поради важните теми и приоритети, които искат да бъдат обсъждани.

В София ще има най-високо ниво среща на ниво министър-председатели и държавни глави по тема „ЕС – Западни Балкани”, защото казваме, че това е наш приоритет, допълни Павлова.

"Ще се проведат 12 срещи на министрите в рамките на неформалните съвети на министрите, които провежда всяко председателство и пак на най-високо ниво министри ще се проведат всички срещи на върха, както се наричат, на ниво министри – на министрите на финансите на Европа – Азия, министри на културата Европа – Азия, Европейски съюз – Америка, както и в областта на правосъдие и вътрешен ред, формат ЕС – Западни Балкани. На високо ниво 32 срещи и отделно над 210 срещи на оперативно техническо ниво. Всички те, с изключение на около 20, ще се проведат в НДК, основната сграда на българското председателство", каза още тя.

Около 20 формални заседания на работни групи, както и вечери и неформални заседания ще се проведат в резиденция Бояна, допълни Лиляна Павлова.

"Има различни формати на високо ниво в Брюксел и Люксембург, на високо ниво в София, работни срещи и заседания, така наречените подготвителни органи на съвета, които са 300 на брой. България ще председателства всеки един от тези 300 органа с председател и зам.-председател, и те ще проведат тези 1500 заседания на работните групи в Брюксел, задължителни, подготвителни за съвети. Аналогично в София – около 200 такива съпътстващи".

Аферата НДК не е попречила на тези заседания, не ги изнасяме, нямаме проблем с председателството нито се налага да променяме срещи. Имаме календар на събития в Брюксел и София и за изненада на наши колеги от Брюксел сме по-рано готови, каза още министърът.

Министър Банов пое ангажимент да наваксат и да свършат ремонта на НДК в срок, допълни тя и обясни, че там  се прави на места основен, на места текущ ремонт и освежаване на сградата, която трябва да бъде приведена в добри условия.

По думите й нищо кой знае колко драматично не се случва, нито нещо, което да е невъзможно. Лиляна Павлова допълни, че там е имало проблем по-скоро с липсваща документация, ред и график. Има забавяне на ремонта, недобра документация и недобро управление.

Тя каза, че решението за промяна на принципала на НДК е резонно. "Когато говорим, че успехите на Боршош в сферата на културата са добри, това е провеждане на политика в областта на културата и това е политика, която трябва да я насочва точно Министерството на културата".

НДК трябва да се самоиздържа. От финансовите отчети се вижда, че НДК не се е справяло и има всяка година средна загуба от 9 млн. лв. Последните три години е на минусов резултат.

По темата за председателството, министър Павлова съобщи, че днес са приели три послания за приоритетите ни. Ние ще търсим консенсус, кохезия и конкурентоспособност, обясни Лиляна Павлова.

Консенсус за Западните Балкани, да дадем ясна перспектива и действия в няколко направления – сигурност, миграция, свързаност, за да довършим инфраструктурната свързаност, която имаме с тях, роуминг и др. Консенсус по темата сигурност и миграция в рамките на ЕС, както и по темата правосъдие, допълни министърът.

Кохезия в смисъл на сближаване – имаме различия между регионите, различно развитие.

Третата тема е конкурентоспособност – също една важна тема за България, защото икономическият растеж и развитие минават през едни важни досиета – икономически съюз и пазар, дигитализацията и електронното управление, енергийният съюз, както и пакета със социалния стълб.

Бюджетът на българското председателство е 150 млн. лв. като в тази сума се включват и инфраструктурните подобрения, които се правят, допълни Павлова.