На Цветница две от водещите на bTV споделиха историята на имената си, какво пожелават на синовете си и какво им дава надежда.
Лиляна Боянова и Цветанка Ризова с гордост носят имената на бабите си. „Кръстена съм на баба по бащина линия. Щастлива съм все повече, че съм кръстена на нея - тя беше най-спокойният човек, който съм виждала”, сподели Цветанка.
„И аз на моята баба Лиляна, а ме отгледаха другата баба и дядо – на майка ми”, добави Лили.
Цветница е празник на всички ни, не само на няколко имена, добави водещата на „Лице в лице”. По повод традициите за кръщаването тя посочи, че ги харесва и с желание е кръстила сина си на свекър си. „Нямаше да го спазя, ако беше каквото и да е име, харесвам Георги, харесвах и човека и нямах никакъв натиск. На моето кръщене обаче е имало малко натиск. Родила съм се на празника Св. Петър и Павел, но баща ми не е бил сговорчив да ме кръстят Полина или Павлина”, добави тя.
„За моя син изборът беше изцяло мой – така го почувствах - Камен, след много обмисляне”, сподели Лили.
И двете майки са категорични, че професията им е отнела по малко от времето с децата им, но се надяват те да пораснат добри хора и да са здрави. „Не съм съвършена, но мисля, че съм добра майка. Успях да постигна хармония с него и да общуваме добре. Като беше малък винаги отсъствах, много работих точно през уикендите. Да бъдеш добър човек значи много и е важно”, посочи Цвети.
„Надявам се да съм добра майка. И аз имам такива угризения дали давам достатъчно време. Дано и той бъде добър човек”, каза водещата на bTV Новините.
„С Лили работим такива неща, че винаги сме в катаклизмите – съобщаваме ги, анализираме ги. Нямам рационална надежда, но имам ирационална, че не е дошъл краят на света”, каза Цветанка
„Надежда откривам във всяка история, която разказваме”, посочи Лили, която е и автор на рубриката „Вярваме в доброто”.
Една така история е за доброволците, които посещават дома за възрастни в Пловдив.
Всяка седмица малки и големи с добри сърца отделят по два часа от времето си и гостуват на бабите и дядовците.
Вече три години, 85-годишната баба Мария е клисарка в параклиса в дома "Свети Василий Велики".
„От 8 до 10 е отворено в параклиса и на мен това ми е една утеха - радвам, че има параклис. Не навсякъде има такава хубава стаичка да дойдеш и да кажеш какво ти тежи на душата”, споделя Мария Янкова.
И баба Мария, както останалите обитатели на дома, очаква съботите с нетърпение. „За мен съботата е празник. Деца, които идват ги посрещаме все едно са нашите деца, така ги посрещаме, весели, много работи има, които можеш да кажеш за такива деца”, казва тя.
Доброволците са около 20 и изпълват дневната с весела глъчка. Двата часа минават неусетно. А усмивките по лицата на всички, са доказателство за това, че радостта е лесно постижима - достатъчно е хората да бъдат заедно и да общуват.
12-годишната Александра чете свои стихове. Днес тя е най - малката доброволка тук. Идва за първи път. „Много се радват на малки деца като мене и реших, че ще дойда затова -за да ги зарадвам, защото те рядко виждат такива деца, които се интересуват от тях и наистина реших, че ще е хубаво да ги зарадвам”, сподели доброволката.
17-годишната Галена идва от 10 месеца. Тя коментира, че научава от възрастните, че каквото и да ти се случи трябва да продължаваш да се бориш, защото нали животът ти много те бута, обаче и ти трябва да му отвърнеш и ти така или иначе трябва да стигнеш някъде в своя жизнен път, просто трябва да си се преборил за това
Идеята за инициативата е на фондация "Поколения заедно". Маргарита разказва за интересна традиция, която имат заедно с бабите. – всяка седмица си пишат по хубава мисъл във „Фейсбук” страница като послание за следващата седмица.
70-годишната баба Еми живее в дома от две години. Дели стаята със съпруга си Георги. Имат над половинвековен брак. Резултатът - 2 деца, трима внуци, двама правнуци. Но всички са в чужбина.
Емилия Желева е категорична, че децата й липсват много добре, че е телевизорът да поема цялото й внимание.
Вече са приятели с доброволците и споделя, че не са очаквали такава душевност.
А баба Еми посещава детска градина "Валентина" и чете приказки на децата. Директорът на градината Евгения Церовска посочи, че децата са много щастливи, когато тя идва.
„Тази задушевност, топлина в семейството в това забързано ежедневие, в повечето семейства това липсва - всички бързат, всеки бърза за работа да излезе от вкъщи, бърза за някъде и тази топлина и тази обич, която баба Еми им дава тук, ги прави много щастливи”, каза тя.
