Тя има един от най-топлите и дълбоки гласове в света. Тя е красива, искрена и топла. Лара Фабиан посети България за пореден път в рамките на световното си турне "Камуфлаж". Минути след концерта й във вторник, с нея се срещна Александра Кръстева. Един разговор, в който ключовата дума е... любов!

Да влезеш в душата на хората, да се настаниш удобно и да докоснеш с музика най-скритите й кътчета. Това може да направи само Лара Фабиан.

– Аз съм ваш истински фен. Една от причините е, че имам усещането, че "пеете" с очи. Как пазите този пламък в погледа си?

– Заради радостта да виждам очите на хората всяка вечер. Заради начина, по който искам да се свържа с публиката си и да й предам емоцията си, да й предам нещо искрено. Всичко е заради връзката, която имам с публиката си. Тя е изключително важна за мен. Оценявам и разбирам колко е важно да имаш публика, която те следва вече 30 години. Когато погледна назад си казвам "О, 30 години!".

Историята започва през януари 1970 г.. В семейството на белгиец и сицилианка се ражда Лара. Момичето, което на 5 ще каже на баща си, че иска да стане певица. На 10 ще започне да пише музика. На 17 ще издаде първия си албум, а няколко десетилетия по-късно, концертите й ще препълват залите в цял свят.

- Какво дете беше Лара?

– Бях слънчице. Бях щастливо дете. Изключително обичана от родителите ми. Дори не можете да си представите. Бях късметлийка. Нямахме много, но Боже Господи – имахме любов. Роднини, музика, песни…И ако някой имаше проблем, ние бяхме там, до него. Много силно свързано семейство сме. Разбира се, аз пораснах и напуснах дома си на 18, бях малка, но заминах за Канада. И станах всичко това, което въобще бих могла да бъда. Точно тогава се превърнах в канадка и все още съм. Светът, който ми даде първия ми успех, беше Квебек. 

– Големият ви пробив е Евровизия през 1988 г.. Какво бихте казали днес на 18-годишната тогава Лара?

– Бих й казала "Дръж се, Лара! Ще бъде дълго пътешествие. Трябва да бъдеш силна, стегната, да се научиш да обичаш парадоксите и да вървиш с тях."  И също "Бъди вярна на себе си, не се променяй, бъди честна и остани свързана с тази честност". Това бих й казала. Канада беше държавата, която за първи път ме прегърна като артист. Но детството ми беше тази основа, за да успея да продължа напред в пътешествието си.



Две години преди пробива на Лара Фабиан на конкурса Евровизия, един италиански текстописец пише песента "Карузо". Десетки изпълнители изпяват хита, но една от версиите на песента докосва сърцата на хиляди.

– Една от най-обичаните ваши песни е "Карузо". Вярвахте ли, че точно тя ще стане толкова известна?

– Карузо е създадена през 80-те. Всички мислят, че това е ария, но това е поп песен. И много хора пеят тази песен. По някаква причина моята версия на песента наистина се хареса на публиката. Честно казано, не съм вярвала, че точно тази песен ще стане такава важна част от живота ми. Като буря! Но моята лична връзка с тази песен е майка ми. Начинът, по който тя я пееше. Чувствата, които тя влагаше, толкова дълбоко влизаше в песента… Когато изразяваш нещо, което идва от корените ти, то задължително се отразява на публиката и получаваш тази реакция.

 "Malade"

– Какво се крие в сърцето на Лара Фабиан?

– Какво се крие в сърцето ми ли? Може би е това, което не смятам за правилно да споделя. Не можеш да кажеш всичко. Дори ако ти се е случило нещо ужасно и е трудно да продължиш напред, трябва да вземеш музиката, да я използваш и да оставиш този труден момент вътре в музиката. Понякога става, тази вечер не се случи така. Тази вечер по някаква причина, по време на изпълнението ми на песента "Malade", нещо се случи с мен. Такова нещо никога не се е случвало. През последните 25 години, откакто пея тази песен, това беше първият път, в който буквално се разтопих на сцената. Защото съм човек! И защото понякога, дори когато искаш да скриеш нещо, което трябва да бъде скрито, музиката иска да го извади. И понякога губиш контрол. Та – това, което е скрито в мен е това, от което искам да предпазя хората. Не смятам, че артистът трябва да прелива или претоварва. Трябва да останеш елегантен.  

– Често виждате сълзи в очите на публиката си. Как ви кара да се чувствате това?

– Докосната. Свързана. Тази вечер хората видяха сълзи и в моите очи. Тази честна и истинска връзка е може би най-дълбокото усещане, което един артист може да преживее. Когато видя тези сълзи в очите на хората, някои от тях са толкова докоснати от това, което се случва, тогава се чувствам благословена. Изключително благодарна съм.

"Je T'aime"

Има един момент от кариерата на Лара Фабиан, който не може да остави никого безразличен. През 2001 година по време на концерт в Париж, изненадващо за нея няколко хиляди души започват да пеят в един глас песента й „Je t'aime”.

– Какво беше в душата ви на този концерт?

– Това беше един от тези моменти, в които песента е по-голяма от мен. Емоцията е по-голяма от мен, по-голяма от това, което съм способна да контролирам. Аз изчаках малко преди да започна песента… публиката ме познава много добре, усеща ме и знаеше, че нещо не е наред. И за да ми помогнат, те започнаха да пеят песента сами – за мен. Никога няма да забравя този момент. Това е един от най-удивителните моменти в кариерата ми и в живота ми като човешко същество.

Лара Фабиан е най-известният белгийски изпълнител в света. Вокалният й диапазон е над 3 октави. Пее на 10 езика.

– Кой е езикът, на който една любовна песен звучи най-добре?

– О, това е труден въпрос. Любовта е език. Не можеш да имаш предпочитания, когато говориш за любов. Трябва да се адаптираш към звучността на всеки език. Да развиеш настроението. Зависи от това как се чувствам. Тази вечер френският беше достатъчен.

– "Любов" ли е най-важната дума в живота ви?

– За мен любовта не е дума, а действие. Любовта е нещо, което правиш всеки ден. Така че, да – това е най-важното нещо, което правя всеки ден. Обичам съпруга си, детето си, музиката си, публиката си. Аз обичам самото действие, наречено любов, защото това ме прави личност.