Не е хубаво да казваме, че България е малка държава. Обикновено, това оправдание излъчва комплекси. Що се касае до спорта обаче, тези, които усещат върху свой гръб, че понякога наистина България е твърде малка, са спортистите.
Ще кажете, че не е така. И ще извадите своите доводи.
Доводи, че когато си добър, няма значение под чий флаг си роден. Спортът в 21 век, в 2024 г., отдавна не е просто занимание, в което непременно ще победиш, ако си добър.
Спортът още от началото на новото хилядолетие е брутален бизнес за милиони, а доста често и за милиарди. И в него наистина не е достатъчно да бъдеш добър. Понякога няма да ти стигне дори ако си най-добър по спортно-технически показатели.
В професионалния спорт първо играят парите.
Защото парите движат интересите. И чак след това идва голата спортна слава. И уменията на този, или онзи. Разбира се, все още има спортове, незасегнати от урагана на парите и интересите, но за тези спортове не се надявайте да гледате в праймтайм-а, на която и да било телевизия.
В професионалния бокс, спортът сам по себе си от десетилетия е превърнат в истинска индустрия.
Професионалният бокс е една добре смазана машина, в която има правила, които няма да откриете на лист хартия. Там важи ситният шрифт. Там плават големите акули.
Двама братя, българи, са сред топ бойците в професионалния бокс през последното десетилетие.
На всичкото отгоре, те са извоювали с кръв и пот имената им да тежат и да удрят здраво в двете най-престижни категории, в категориите, които са големите пари, големите интереси и най-мръсните игри: тежка и полутежка категория.
Тези двама братя няма как да бъдат сбъркани, защото носят фамилия, която винаги ще ви държи нащрек и инстинктивно ще ви кара да заемете защитна позиция, за да не отнесете някой здрав ляв прав, или ъперкът.
Те се казват Кубрат Пулев и Тервел Пулев и се стягат за невиждано шоу в събота вечер в „Арена София“.
Историята им е тъжна, пропита с чудовищно количество болка, загуби, тъга и мизерия.
Но историята им е символ на чест, достойнство и изчезващи човешки ценности. Това е историята на едно семейство, което минава през Ада, на което днес остава пример, че в българското общество все още има смисъл да имаме семейство.
Все още има смисъл братя и сестри да се обичат, да се уважават, да се подкрепят, да си помагат.
Да почитат българските традиции.
Да ценят българските празници.
Пулеви са именно такъв пример: каквото и да се случва в живота им, никога няма да ги видите разделени. Напротив: колкото им е по-тежко, толкова по-здраво се държат един на друг.
Всичко започва от една панелка в столичния квартал „Младост“-2.
Панелка, но пък зад нейните стени някога е струяло толкова много любов и имало толкова много книги, че днес всичко това звучи сякаш от някой друг живот, от някое отдавна отминало, едва ли не нереалистично време.
Там, зад стените на този скромен, но уютен дом, в който лавиците по стените са натежали от книги, един корав българин, изкован от принципи, отглежда петте си деца. Отглежда си заедно с любовта на живота си – неговата Христина.
Христина и Венко Пулеви имат цял отбор, на който посвещават всяка минута от своя живот:
Това са техните момичета Ани, Виктория и Боряна и… диамантите им – двете мъжки рожби, за които Венко Пулев мечтае с цялото си същество – Кубрат и Тервел.
Какво ли би станало, ако нещастието не бе споходило рано-рано това задружно семейство?
Как ли би се развил пътя на всяко едно от тези прекрасни деца на 80-те, които днес отдавна са пораснали?
Това един Господ може да каже.
Лошото идва за секунди.
За него няма смисъл да търсиш отговор: Защо?
