Конституционният съд (КС) ще заседава и ще се произнесе в петък – 26 юли, по жалбите срещу последните изменения на Конституцията.

Шестата поправка на Конституцията беше приета на 20 декември 2023 г.

Промените предвиждат Висшият съдебен съвет (ВСС) да е разделен на две и мандатът на главния прокурор да бъде намален от 7 на 5 години.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Освен това Народното събрание вече работи в непрекъснат режим дори по времето на управление на служебен кабинет.

Държавният глава пък вече не може сам да избира кого да назначи за служебен премиер и служебни министри. Той избира за министър-председател от ограничен кръг лица. Сред тях са председателят на парламента, гуверньорът на БНБ и заместникът му, омбудсманът и председателят на сметната палата и заместниците им.

"Историческо решение": Кои промени в Конституцията вече са одобрени

Президентът няма право да налага вето

С последните промени в Конституцията министри и депутати вече може да са и лица с двойно гражданство, ако са живели на територията на страната през последните 18 месеца.

Председатели и членове на независими институции, които се избират от Народното събрание изцяло или частично, като ВСС, антикорупционната комисия и други, вече трябва да получат поне 160 от 240 гласа, за да заемат пост. Това важи и за т. нар. регулаторни органи – Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за защита на потребителите, Сметната палата.

През януари президентът Румен Радев атакува в КС осем от измененията в основния закон, без тези за съдебната власт.

Румен Радев обяви мотивите, с които оспорва промените в Конституцията

Президентът сезира Конституционния съд

Държавният глава настоява за противоконституционни да бъдат обявени промените, свързани с конституирането и разпускането на Народното събрание, с двойното гражданство на депутатите и министрите и със служебното правителство, с избора на регулатори и с процедурата по назначаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

След това депутатите от „Възраждане“, БСП и „Има такъв народ“ оспориха всички промени в Конституцията. Мотивите им са, че голяма част от измененията са в компетенциите на Велико народно събрание и също, че парламентът не е спазил процедурата по приемането им.