Кристин Лагард пред bTV: В Хърватия веригите опитаха да вдигнат цените след еврото, но правителството се намеси

Два месеца преди въвеждането на новата валута - еврото, президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард даде специално интервю за bTV.

Според нея най-важно е след смяната на валутата регулаторите и правителството да не допускат спекула с цените.

Тя отбеляза, че подобни опити е имало във всички държави, но за да се избегне нещо подобно е важна ролята на правителството.

Интервю на Добромир Николов с Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, за bTV:

След два месеца ще приемем еврото, което е много голяма промяна за нас. Кажете ни защо еврото ще бъде по-добро за нас?

Първо, това не е първият път, когато в едно общество има голяма дискусия, преди то да премине от старата си валута към новата - еврото.

Това почти винаги се случва, когато една държава променя валутата си. И това е нормално, защото това е промяна.

Това е страхът от това какво ще бъде, какво ще загубим и несигурността относно ползите. Нека се опитам да обясня.

Преминаването към нова валута не е просто присъединяване към клуб, който е стабилен, който действа като щит срещу обезценяване и външни влияния.

То е и израз на споделени ценности, които всички членове на еврозоната имат общи. И това има връзка с демокрацията, дисциплината, с ангажимента към стабилност.

Знаете, моята работа като ръководител на Европейската централна банка и мисията на всички национални централни банки, които ще бъдат на масата, е ценова стабилност - ценова стабилност, гарантираща, че цените няма да излязат извън контрол, че няма да имаме инфлация.

Моята цел - 2% в средносрочен план - е това, според което живеем и което гарантираме, че се спазва в цялата еврозона.

И ако взема три много практични примера:

Млад студент от България, който отива да учи в Париж, Мадрид или Берлин, ще плаща наем и разходи в същата валута.

Той няма да трябва да мисли: добре, какъв е курсът на лева спрямо еврото, което ще му таксуват? Всички ще имаме една и съща валута.

Да вземем примера с износителя - някой, който преработва земеделски продукти в хранителни и ги изнася в Европа. Същото нещо. Няма валутен риск, няма нужда от хеджиране. Валутата е една и съща.

И още повече, ако някой от която и да е точка на Европа иска да пътува за почивка, България е доста хубава дестинация.

Но ако си помисля - хм, чужда валута, каква е стойността на лева спрямо еврото? - започваш да добавяш това към разсъжденията си и казваш, добре, може би ще отида в Гърция или някъде другаде.

Е, когато еврото е за всички, отново няма риск, свързан с обмяната.

Публикуваха проекта на бюджет за 2026 г.: Дефицитът е 3%. Инфлацията ще достигне 3,5%

От 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“. Минималната заплата ще е 620 евро. Вдигат данъка дивидент, увеличават пенсионната вноска

Основният проблем за нас като общество е, че много хора се притесняват, че цените вече растат. Защото от юни, когато казахме „да“, цените вече са по-високи. Какво можем да направим като правителство, като държава и като потребители, за да спрем това?

Отново - този риск и този страх съществуват всеки път, когато една държава се присъединява към еврото. Виждала съм го. Виждала съм и какви мерки могат да се предприемат.

Първо, трябва да има много ясно обозначение на конверсията от сума в левове към сума в евро, така че ако сте потребител и купувате чифт обувки, чаша кафе или си подстригвате косата, да знаете точно колко е било, колко е сега и че не могат да се повишават цени, освен ако няма добавена стойност.

Преходът от лев към евро сам по себе си не е добавена стойност - трябва да се конвертира.

Моето разбиране е, че цените ще бъдат обозначени и показани много ясно до 26 август. През този период потребителите ще виждат точно каква е стойността в левове и каква е стойността в евро, и не може да има разлика между двете.

Второто нещо е, че правителството трябва да прилага правилата. Ще ви дам примера с Хърватия преди две години, когато в първите седмици някои от големите търговски вериги се опитаха да вдигнат цените малко. Правителството се намеси. Това се случи в Гърция, във Франция, в моята страна, преди много години.

Правителството трябва да бъде активно и да каже - не, това не е сделката. Сделката е точното преобразуване на цената в левове с обменния курс, който ще бъде одобрен и валидиран на 1 януари, и цената в евро. Това е всичко. Но това е въпрос на информираност и прилагане.

Снимка: bTV

Какво бихте казали на скептиците в България, които мислят, че когато приемем еврото, ще загубим суверенитет и нашата банка вече няма да прави финансова политика?

Знаете ли, мисля, че това е един от малкото случаи, когато цялото е по-голямо от сбора на частите, защото България ще има място на масата. И когато събера всички свои управители около масата на Управителния съвет, България ще има абсолютно същия глас, същия вот като всички останали членове.

Помислете за Германия, Франция, Италия, балтийските или северните страни. Всички сме в една игра и всеки управител има един глас. Така че България ще бъде част от това.

В момента имате валутен борд. България не седи на масата. Сега ще седи на масата. Това е голяма разлика.

И нещо още - в повечето държави, след около година, нивото на одобрение и подкрепа за еврото се повишава значително. Има скептицизъм, защото това е промяна, защото има притеснение.

Ще се видим след година.

Снимка: bTV

Ще говорим отново тогава. Дигиталното евро - това е много голяма тема. Повечето хора в България мислят, че някой се опитва да направи парите им само дигитални. Нека обясним какво е.

Първо, кешът остава. Така че за тези, които обичат банкноти - като мен, може би и като вас - банкнотите ще останат. Монетите също ще останат. Няма план това да се променя.

Но трябва да сме сигурни, че нашата валута, еврото, е пригодена за 21-ви век.

Има хора в нашите общества, които предпочитат да плащат с телефона си, с карта, каквато и да е тя.

Трябва да имаме европейска опция. В момента такава опция за дигитално плащане не съществува. Всички те са неевропейски. Затова трябва да запазим известен контрол върху бъдещето на нашата валута в дигитална форма.

И затова дигиталното евро - парите на централната банка, които са основата на всяка парична система - също имат дигитална форма. Но бъдете спокойни - банкнотите и монетите ще останат. И никой няма да ги премахне.

За цялата европейска политика - как Европейската централна банка ще стимулира икономическия растеж, тъй като сега имаме висока инфлация след войната между Русия и Украйна?

Бих отбелязала, че инфлацията спадна до около 2%. Последното измерване беше 2,1%. И ние сме решени да гарантираме, че ще останем в това добро положение на нашата цел - 2% в средносрочен план.

Ако си спомням правилно, през 2026 г. ще спадне с около половин процент?

Това е нашата прогноза. Прогнозата е, че тя ще спадне до 1,7% и след това ще се върне до 1,9%. Ако погледнете базисната инфлация, тя е малко по-висока. Но ние сме почти в рамките на средносрочната цел, която сме определили.

Успяхме да я върнем от много високи нива, каквито имахме, както казахте, по време на скока на инфлацията, енергийните цени и войната на Русия срещу Украйна. Върнахме я там, където искахме да бъде.

И това е нашият принос към икономиката. Това е, което една централна банка може да направи - да осигури ценова стабилност, така че когато решите да купите къща, да наемете някого или да инвестирате в бизнес, да знаете какви ще бъдат цените.

След два месеца ще имаме евро. Ще бъдем ли по-щастливи или все още уплашени?

Мисля, че всички ще бъдем по-щастливи. Аз ще съм с една година по-възрастна, защото това е рожденият ми ден - 1 януари - и ще мисля за България и за вас, когато отидете до банкомата и се уверите, че работи - и залагам, че ще работи.