Служебният кабинет продължава активно да приема нови наредби. Една от тях предвижда да отпадне задочното обучение в специалността "Право".
Има ли наистина разлика в подготовката на задочниците и редовно завършилите юристи?
Служебният премиер Огнян Герджиков, който е преподавател по търговско право, обясни, че се бори за отпадането на задочната форма на обучение от пет години.
Основната причина е, че има прекалено много дипломирани юристи за сметка на качеството на подготовката им.
В момента 6 държавни и 3 частни университета произвеждат юристи. Само за миналата година в тях са се дипломирали 1589 студенти по право, а от тях 1/3, или 495, са учили задочно.
Специалността право не излиза от мода. Излязат ли дипломираните юристи от университета обаче, въпросителните стават по-големи от мечтите.
„Когато се обявяват конкурси за младши съдии, младши прокурори, на конкурсите за входящ изпит в адвокатурата се явяват много хора, 400-500 души са съответните места”, коментира деканът на Юридическия факултет в Софийския университет д-р Сашо Пенов.
Според него действително е дошло време за промяна. Дали намаленото количество наистина ще бъде за сметка на качеството, времето ще покаже. Със сигурност отпадането на задочната форма на обучение по право ще направи влизането в Алма матер за много хора невъзможно.
Един от най-предпочитаните университети за завършване на задочно право е Югозападният университет в Благоевград. Общо 369 са дипломираните юристи миналата година.
Асен Христов може би е един от последните задочници и е категорично против промените.
„Кой събаря нещо, което е построено. По-важното е да се инвестира в образование и да се позволи на хората, които искат да се образоват и нямат свободно време, в края на краищата те работят”, казва той.
Редовните студенти пък гледат на казуса със самочувствието на по-подготвени. „Като студент, който завършва в момента право, смятам, че е редно да се премахне задочната форма. След като завърши всеки един студент право, може да решава съдби на различни хора и е редно всеки, който се занимава с това, да умее да борави с правото и правните норми”, смята студентът Иван Иванов, редовен студент по право.
Задочната форма е с 60% по-кратък хорариум от редовната.
Предвидени са и още промени, които касаят бъдещите юристи. Въвеждат се нови специализирани магистърски програми, промени в хорариума по някои дисциплини, възможност за специализирано обучение по чужд език с юридическа насоченост.
Най-главното пък е единен държавен изпит за всички университети.
Промените трябва да влязат в сила от учебната 2018-2019 г.
