Край на терора над длъжниците, изтеглили кредити. Според новия закон колекторските фирми трябва да пазят личния живот на потребителите. Промените обаче обхващат само длъжниците, взели банкови заеми.
Забраняват се обаждания по телефона между 8 вечерта и 7 сутринта, както в почивни и празнични дни. Забранява се и търсенето на други хора, на които задължението не е прехвърлено. Край и на поставянето на уведомления и информация за дълга на обществени места.
Промените обаче не охващат небанковите институции. А хората, които се възползват от така наречените бързи кредити стават все повече, показват данни на БНБ.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
През миналата година небанковите кредитни институции са отпуснали на домакинствата над 4,5 милиарда лева. Увеличението спрямо 2023 година е близо 20%.
Броят на непогасените заеми също расте. През 2024 година неизрядните длъжници са с 30,8% повече спрямо 2023-та година. Общата сума е за над 475 милиона лева, отчитат ОТ БНБ.
Законът за първи път регламентира дейността колекторите. Статутът им- от регистрационен става лицензионен. Това ще доведе до прозрачност и ще намали нелоялните практики срещу длъжниците, твърди адвокат Венцислав Бенов, който има опит с дела срещу кредитори.
„В сектора ще останат по-мало дружества, които да оперират, но безспорно те ще са по-професионални и ще се придържат много повече към буквата на закона“, казва Венцислав Бенов, адвокат по търговско право.
От Асоциацията за управление на вземанията приветстват промените. Но виждат пробойна.
„Това е двойният стандарт. Ако вие имате вземане от банка Х или към телеком У- то фирмата за телекома може да ви посети. Но за другия кредит, който е от банка, тя няма право. То е все събиране на вземания, вие все дължите пари на някого“, коментира Райна Миткова, зам.-председател на Асоциацията за управление на вземания.
Жена, теглила бърз кредит, остава извън новите правила.
„Заплахи - "ще дойдем до вратата", "ще дойдем на адреса". Звънене. Идвали са на адрес. След 6 часа, към 8 се е случвало, на вратата към 9 са идвали - събота и неделя, празници“, споделя тя.
„Психически тормоз, мутренските времена. По- скоро да те съсипят психически, не толкова финансово“, казва още жената.
„Обикновено проблемните случаи възникват при бързите кредити и небанковите институции, което не е в обхвата на този закон, така че много сме далече от край на терора“, коментира Райна Миткова, зам.-председател на Асоциация "Управление на вземанията".
„Там проблемите са по-скоро малките дружества, върху които няма контрол от КЗП, които не спазват закона“, казва Венцислав Бенов, адвокат по търговско право.
От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, в която членуват по-големите фирми за бързи кредити, контрират, че работят по ясни правила. Обединени в два етични кодекса.
„Затова физически, психически тормоз, притеснения на потребителя при членовете на АОНК не се случват“, коментира Николай Цветанов, председател на асоциацията.
А защо и бързите кредите не са вписани в закона? Отговорът даде министърът на правосъдието.
„Те вече са в отделен закон, който се готви. Там има друга директива, която до края на годината задължава България да приеме нови правила“, коментира Георги Георгиев.
Контролът върху колекторите извършват БНБ и Комисията за защита на потребителите, която вече може да отнема лицензи. А страха в част от длъжниците на бързи кредити - остава.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
