Конституционният съд се произнесе с решение по конституционното, образувано по искането на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт.
Оспорената разпоредба гласи: „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.
КС отхвърли искането на състав на Апелативния съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173 ал. 15.
В мотивите конституционните съдии посочват, че необходимостта от тълкуване на оспорена разпоредба за „времевото действие на стария и новия закон в публичноправната сфера“, не попада в компетентността на Конституционния съд.
Въпросите, които са от компетентността на Конституционния съд по това дело, са: дали липсата на конкретна уредба в Основния закон на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор позволява на Народното събрание да го уреди със закон, без да нарушава принципите на правовата държава, на разделението на властите и на независимостта на съдебната власт, както и за пределите на законодателната дискреция относно времевото ограничаване на изпълнението на съответната функция от едно и също лице.
„Следователно, след като уредбата на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор е в дискрецията на Народното събрание, то не е противоконституционно едно и също лице да може да изпълнява съответните функции само в рамките на определен от закона срок.
Компетентността да избере председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, както и да определи временно изпълняващи функциите им (при необходимост) принадлежи на кадровия орган на съдебната власт, който осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Систематично разпоредбата на ал. 15 от чл. 173 ЗСВ е част от регламентацията на процедурата за избор на ръководители на върховните органи на съдебната власт, която се организира и провежда от Висшия съдебен съвет. С оглед на това правилата за започване на процедура по избор на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор в определен срок преди изтичане на мандата им или след настъпване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3 от Конституцията следва да се прилагат и при определяне на „временно изпълняващ функциите“, съобразно със спецификата на неговото положение. Законодателната уредба не отнема компетентност на ВСС за определяне на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор, което прави неоснователна тезата на вносителя за засягане на кадровата компетентност на ВСС.
Следва да се има предвид, че 6-месечният срок, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, не е мандат на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, защото мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности, и то в Основния закон (чл. 129, ал. 2 от Конституцията). Целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице“, пише в мотивите на КС.
